Мирна съпротива

Преди години в Китай не можеше да завиеш зад ъгъла, без да се срещнеш с Фалун Гонг. Практикуващите изпълваха парковете на страната от ранни зори, за да правят упражнения, подобни на тай-чи.Текстовете на практиката, които редовно се превръщаха в бестселъри, можеха да се открият по рафтовете на книжарниците в Уанфуджин. А през лятото на 1999 г. безброй последователи излязоха по улиците на китайската столица в знак на протест срещу незаконната забрана, която скоро щеше да се превърне в нещо, което водещи адвокати по правата на човека определиха като "геноцид".

Ако през 90-те години на ХХ век Фалун Гонг е в полезрението на китайската общественост, с наближаването на новия век той навлиза и в полезрението на Запада: през 1999 и 2000 година западната преса ежедневно информира за смелите протести на практикуващите Фалун Гонг на площад Тиенънмън, които често имат трагични последствия. Всеки, който следи новините, може да твърди, че поне малко е запознат с групата и забраната ѝ в Китай.

Но, както се казва в есето на Лешай Лемиш, оттогава насам Фалун Гонг до голяма степен е изчезнал от медийния радар, ако не и от общественото съзнание. И наистина, отминаха дните на хилядните тълпи, събрали се на протест в символичното сърце на китайската държава; през последните пет години до голяма степен липсват характерните жълти знамена, протестните викове и откритите прояви на полицейско насилие в отговор на това.

В такъв случай изчезнал ли е Фалун Гонг? Ако не е, какво се е случило с него? Дали най-голямата комунистическа държава в света се е отказала от своето “решение” на “проблема с Фалун Гонг” – а именно “изкореняването” му? Мнозина интерпретираха липсата на публични протести като мълчаливо “да”. Това обаче е далеч от истината.

Силата и вдъхновението, стоящи зад първите протести на Фалун Гонг, не са угаснали, а и последователите му не са много по-малко. Дори точно обратното, броят им е нараснал, а те самите са узрели. С упоритост, породена от духовна вяра, групата е оцеляла през двадесетте години на бруталност, за да се превърне днес в такъв катализатор на промени в Китай, какъвто малцина биха могли да си представят. Понастоящем общността полага всевъзможно усилия за защита на правата на човека, включително телефонни обаждания, разпространение на листовки, публични представяния, изяви в медиите и интернет, тайни печатници и, не на последно място, дори изкуство. Ежедневно към искането им за промяна се присъединяват и гласове, уморени от тираничното управление на страната, които не са директно свързани с Фалун Гонг

Колкото и малко известно да е това на запад, Фалун Гонг вероятно представлява най-голямото гражданско движение в историята на Китай,  ако не и в света. Никога в историята на Китай не е съществувало подобно движение, съчетаващо ненасилие, високи технологии и религиозни убеждения.

След края на тази история, тя вероятно ще бъде разказвана поколения наред в Китай.

ПРИНУДА И КРИЗА

В края на 2001 година китайският Фалун Гонг се оказва мишена на кампания в маоистки стил, целяща да “изкорени” медитативната група. За мнозина най-мрачните дни на комунистическото управление се завръщат.

През същата година според „Вашингтон пост“ китайските лидери официално налагат “систематичното използване на насилие срещу групата”, съчетано с “мрежа за промиване на мозъци” и кампания за “изкореняване на последователите от домовете и работните им места… нито един член на Фалун Гонг не трябва да бъде пощаден”. Вестник “Пост” публикува материал за Джеймс Оуян, 35-годишен електроинженер и други последователи като него, които “са бити, изтезавани с електрически палки и подлагани на непоносим физически натиск”. Един от партийните служители, съветвал режима по отношение на репресиите, заявява, че “се използват цялото възможно насилие, ресурси и убедителност на комунистическата система и това дава резултат”.

И изглежда, че това наистина е така. В статията на “Пост” се казва, че към момента на освобождаването си от трудовия лагер Оуян е осъдил учението на Фалун Гонг и се е отказал от практиката. Той се е присъединил към редиците на “реформираните”, както ги наричат партийните служители. Статистически погледнато, отказът му от практиката означава един последовател на Фалун Гонг по-малко.

Но дали това е искал Оуян наистина? Дали това е израз на собствената му воля, на свободен избор или на някакъв вид осъзнаване? Едва ли.

В статията на “Пост” се разказва със сърцераздирателни подробности как след изтезания в продължение на десет дни Оуян е бил “превърнат в “послушен предмет”. Бил е събличан и разпитван по пет часа. Всеки път когато не отговори “правилно” (с “да”), е удрян многократно с електрически палки. Било му е наредено да стои неподвижно с лице към стената; за всяко движение бил удрян с електрическа палка; ако паднел от умора, се повтаряло същото. На шестия ден Оуян не можел да вижда ясно заради това, че през цялото време гледал стената на три сантиметра от лицето си. След това отново бил подложен на изтезания с електрически палки и когато коленете му започнали да се подкосяват, той най-накрая отстъпил пред исканията на пазачите. През следващите три дни той се отказва от Фалун Гонг. Въпреки това служителите продължават да го изтезават. Едва на десетия ден властите преценяват, че отказването му е “достатъчно искрено” и той е прехвърлен в курсове за промиване на съзнанието, където след 20 дни на 16-часови сесии, служителите записват на видео официалното му отказване от Фалун Гонг и Оуян най-накрая се “дипломира”.

Случаите на “реформиране” като този на Оуян бързо стават примери за успех на партийните служители. С тази цел е направен и видеозаписът накрая. За широкия свят извън трудовите лагери или за тези от ръководството, криещи се в офисите в Пекин, изглежда наистина, че партията държава постига “победи” срещу Фалун Гонг.

Но наблюдателите тогава пропускаха  – а често и все още пропускат – нетрайността на тези “успехи”. Малцина се замислят колко принудени и крехки са те, тъй като се основават на способността на режима да упражнява насилие. Партийните служители карат хората да подпишат изявления, в които те не вярват, като често постигат това с ужасяващи прояви на жестокост. “Реформираният” човек, след като се върне в света, винаги е в тежест за държавата. Той трябва да бъде накаран непрекъснато да се чувства застрашен, да му се напомня за болката и жестокостта, които е преживял. Той трябва да бъде изолиран, за да не може да взаимодейства с други “нереформирани” привърженици и по този начин да възроди първоначалния си афинитет към практиката. А трябва да бъде и ограничен от достъп до писмените учения на практиката или дори до свободна информация за това, как се постъпва с нейните последователи. При липса на която и да е от тези принудителни мерки “трансформацията” може и да изгуби ефекта си.

Това, разбира се, е опасна перспектива за едно правителство, което не може да си позволи да осигури основно образование или здравеопазване на стотици милиони страдащи от крайна бедност обитатели на селските райони, които само преди две години предизвикаха около 87 000 бунта и “масови инциденти”. Дали партията разполага с ресурсите и харизмата, за да прилага вечно подобни тактики? Както пише един кореспондент на “Ню Йорк Таймс” през 1999 година: “Стигна ли се дотам,  Китайската комунистическа партия да се страхува от пенсионери с гуменки, следващи духовен учител в Куинс?”.

Изглежда, че китайските управници не са взели предвид дългосрочните последствия на кампанията. Какво означава за най-големия политически режим в света да постави извън закона и да се опита да “изкорени” група медитиращи, които се стремят да водят добродетелен живот? Информационната агенция Синхуа, официалният глас на Китайската комунистическа партия, потвърди срещу какво се изправя партията в неволно откровен коментар само една седмица след началото на кампанията. Синхуа обяви, че “всъщност така наречените принципи “истината, добротата и търпението”, проповядвани от [учителя на Фалун Гонг] Ли Хонгджъ, нямат нищо общо със социалистическия етичен и културен прогрес, към който се стремим”.

Други, като анализатора Уили Лам, скоро забелязват смъртоносната реколта, която партията жъне. През същата година, когато Оуян преминава през описаното горе (2001 година), Лам заявява, че “Китай е на ръба на криза на чънсин,  заплашваща не само да разкъса моралната тъкан на обществото, но и да провали икономическите и политическите реформи”. Чънсин, обяснява Лам на друго място в есето си, е китайският термин за честност и взаимно доверие.

Днес, почти десетилетие след началото на кампанията срещу Фалун Гонг, кризата на чънсин е достигнала нови нива, за което свидетелстват вече ежедневните разкрития за замърсени стоки, излизащи от Китай. Малцина са свързвали отровната паста за зъби с тежкото положение на Фалун Гонг, но тази връзка не изглежда пресилена. Изключете от картината 100 милиона от най-добрите си граждани и демонстрирайте на останалите, че са в смъртна опасност, ако се опитат да живят подобно на тях, и ето ви рецепта за катастрофа. Или за отровен сироп за кашлица, да речем.

ЗАВРЪЩАНЕ

Практикуващи Фалун Гонг се срещат тайно със западни журналисти близо до Пекин, където демонстрират някои от упражненията на Фалун Гонг и разказват за нарушенията на правата на човека, с които се сблъсква тяхната общност

Много хора като Оуян никога не са изпитвали истинска омраза към Фалун Гонг. Отказването на огромното мнозинство “реформирани” последователи буквално е изтръгнато от тях с мъчения и заплахи. Но в тях се заражда друга ненавист, именно към партията държава. Оуян казва пред “Вашингтон пост”: “Сега като видя полицай и тези електрически палки, ми става лошо и съм готов да повърна”. С други думи, декларациите за лоялност към Партията, които се подават във вътрешността на китайския ГУЛАГ, съвсем не са знак за безкрайна лоялност.

Вместо това, според свидетели от Китай, това поражда дълбока неприязън към потисника. И много въпроси. Както се казва в заглавието на едно от есетата на учителя на Фалун Гонг: “Принудата не може да промени сърцата на хората”. Фалун Гонг е дал на толкова хора толкова много – крепко здраве, новооткрит смисъл на живота, подобрени лични взаимоотношения и заразно чувство на оптимизъм. Отказът от практиката за мнозина означава връщане към състоянието на отчаяние.

Не след дълго започнаха да се появяват публични декларации, отричащи принудителното отказване. Озаглавени “тържествени декларации”, изявленията започнаха масово да се появяват на основния уебсайт на Фалун Гонг, Minghui.org. Стотици привърженици пишеха декларации всеки ден. Тун Шъсюн, който е бил малтретиран от властите в трудов лагер в провинция Шандун, пише през септември 2001 година, че желае “тържествено да обявя за нищожно всичко, което съм казал и написал, докато не съм бил на себе си в резултат на интензивното преследване”. Подобно на много други, декларацията му е придружена от обет да се противопостави на преследването. “Решителен съм относно практиката и ще се възползвам от тази възможност, за да разоблича вихрещото се се зло”, пише Тун. “Ще удвоя усилията си, за да разкрия истината и да поправя грешките си”.

Над 350 милиона китайци са се подписали под петиция за напускане на ККП и свързаните с нея организации.

Днес уебсайтът е получил невероятните 350 000 000 декларации. Тази цифра дава представа за мащаба на извършващите се промени. Помислете само какво коства всяко едно отделно изявление. Първо, лицето трябва да е готово да подаде публична декларация. Само този акт може да доведе, или вече е довел, до връщането на подателя в ГУЛАГ. След това лицето трябва да има достъп до интернет; за разлика от Съединените американски щати, само 1 на всеки 26 души в Китай притежава компютър, да не говорим за достъп до интернет. Освен това, за да се достигне до уебсайта Minghui и да се попълни декларацията, се изисква боравене със сложен софтуер заради строгата интернет цензура в Китай. И накрая, самото изпращане на декларацията до уебсайта е не по-малко предизвикателство, тъй като съществува огромен набор от интернет филтри и системи за следене на трафика, които предотвратяват всякаква комуникация, свързана с Фалун Гонг. Можем да си представим, че на всеки човек, направил такова изявление, пробило цензурата и достигнало външния свят, има още 50 последователи, които са се върнали към практиката, без подаване на такава декларация или пък декларацията им е била спряна.

Разкази, идващи дори от отдалечени села, достигнали редакцията на “Минхуей” и Информационния център на Фалун Дафа, потвърждават това предположение. Много от тях съобщават, че огромното мнозинство практикуващи в тяхното населено място преди забраната от 1999 година са се върнали към Фалун Гонг, често с още по-голяма ангажираност.

А има и не малко случаи, в които нови последователи се присъединяват към практиката. Такъв е случаят с 32-годишния Джан Сюелин от провинция Шандун. Според “Уолстрийт джърнъл” Джан започва да практикува след случайна среща в затвора. Джан е вкарана в затвора и разследвана за смъртта на майка си, 58-годишната Чън Дзъсиу, която е убита от китайската полиция заради вярата си. В затвора Джан се запознава с редица затворници на съвестта от Фалун Гонг. Тя разказва, че те били единствените мили хора там и преживяното я трогва. След освобождаването й самата тя започва да практикува Фалун Гонг.

“Преди бях материалистка и вярвах, че всичко в живота може да се придобие с упорит труд”, разказва Джан пред списанието. “Но във Фалун Дафа има повече смисъл. В основата му стоят три принципа: истинност, доброта и търпение. Ако се придържаме към тях, не дава ли това по-дълбок смисъл на живота?”

Източници в Китай посочват, че има мнозина, които са се придържали към вярата докрай, противопоставяйки се на всякакви опити на партията за “трансформация”. Някои просто остават недокоснати. Мнозина оцеляват от бурята. Други, като г-жа Гао Жунжун, 37-годишна счетоводителка в град Шенян, са платили най-високата цена. Гао е измъчвана до смърт по най-жестокия начин заради нежеланието си да се откаже от това, в което вярва. Към днешна дата е документирано, че повече от 3000 практикуващи Фалун Гонг са убити по време на преследването.

РЕШИТЕЛНОСТ

Жена пред полицай в цивилно облекло на площад Тиенънмън.

Ако Фалун Гонг се разраства незабелязано за външните наблюдатели, същото може да се каже и за неговата сила. Особено силата на убеждението на неговите последователи. Ако направим паралел с най-големите мирни движения на XX век, можем да предположим, че това може да има големи последствия. Веднъж Ганди заявява, че “Една малка група решителни и изпълнени с неугасваща вяра в своята мисия хора, могат да променят хода на историята”. Още повече закалена и растяща група, наброяваща милиони.

Първият слой убеждения на практикуващите е по-непосредственият от двата. От съдбоносния юлски ден на 1999 година, когато вярата им е обявена за незаконна, Фалун Гонг смятат (с пълно право), че съдбата им е обект на явна несправедливост. Това означава, че забраната и последвалата ескалация на насилието и убийствата са в противоречие с китайската конституция на няколко фронта, както и на международните пактове, подписани от Китай. Свободата на религиозните убеждения, поне на хартия, е гарантирана в Китай. Едва през октомври законодателната власт на Китай прие закони,  узаконяващи потискането на групата –  без значение, че се прилагат със задна дата. Практиката не е нарушавала никакви закони с тихите си, спокойни събирания в китайските паркове, нито дори с масовото си събиране през април 1999 година, целящо подаване на групов апел до централното правителство в близост до Джуннанхай, сградата на централното ръководство. След това масово събиране и след като няколко от практикуващите са били бити от полицията на град Тиендзин, именно властите в Тиендзин насочват практикуващите към централния офис в Пекин.

Формира се едно дълбоко убеждение на духовно ниво. Мнозина бързо осъзнават, че преследването е насочено не толкова към това, което вършат, колкото към това, в което вярват – към това, което са. Залогът е съвсем различен. На карта са поставени не толкова загубата на правата им, колкото на същността и на душата им.

Един практикуващ от Китай, Джао Мин, описва това усещане с думите: “Личният ми опит показва, че преследването на Фалун Гонг е насочено изцяло срещу нашата вяра”. Джао е измъчван в трудов лагер в Пекин, където е държан в продължение на две години. “[Това] представлява изцяло преследване на нашата духовна вяра. Не сме направили нищо незаконно … изтезанията се извършват, за да “превърнат” хората в машиноподобни марионетки без съвест, които могат да бъдат използвани като инструменти за нанасяне на вреда на други хора.” Всъщност ако основната цел на Фалун Гонг е да направи хората изключително морални и здрави личности, човек започва да се пита в какво тогава искат да ги “превърнат” китайските управници.

Но, разбира се, промиването на съзнанието в този случай не е лесно. За толкова много от членовете на Фалун Гонг практиката се оказва извор на вдъхновение и доброта. За някои тя е източник на новооткрити здраве и енергия. За други е философия с дълбок отзвук, нова перспектива, от която да гледат на живота и да се ориентират в него, едновременно даваща сила и облагородяваща. Тя също така, подобно на будистката вяра, придава смисъл на страданието; повечето започват да я възприемат като наситено с духовна стойност. Така от началото на преследването естествено следват две неща. Първо, практиката не е нещо, от което последователите ѝ лесно ще се откажат. И второ, те са готови да страдат за вярата си. Преследването не е просто посегателство върху политически гарантираните права: то е форма на насилие над човечеството или дори над космоса. Процесът на самоусъвършенстване, както го наричат те, е път на заличаване на егото, на поставяне на другите на първо място, дори за сметка на собственото благополучие, когато е необходимо. С една дума, Партията се е нагърбила с нещо, което не е по силите й.

Но на фона на всичко това убежденията, за които говорим, имат и втори пласт за Фалун Гонг в Китай, насочен повече навън. Това второ убеждение е породено от чувството на състрадание, от външната загриженост, подхранвана от практиката. Спомнете си, че процесът на самоусъвършенстване е път на заличаване на егото, на поставяне на другите на първо място дори за сметка на собственото благополучие, когато е необходимо. В този случай обаче привърженикът е загрижен не толкова за съмишлениците си от Фалун Гонг (макар че и това със сигурност е така), а за обикновените съграждани. Според тях, другите са въвлечени в това изпитание и са наравно жертви с тях. Това е така, тъй като хората в Китай са подведен от кръстоносния поход на партията срещу Фалун Гонг и са били научени да мразят.

Когато практикуващите Фалун Гонг говорят за тези хора като за “отровени” от партийната пропаганда, те имат предвид една определена форма на замърсяване на душата. И тъй като Фалун Гонг учи да обичаме ближния си като себе си, малко са последователите, които не чувстват желание да подадат ръка на тези хора. Един от членовете оприличава това на оказване на помощ на болно дете, което, когато е заразено, е компрометирано и изложено на риск, въпреки че не го съзнава. Виждал съм редица хора със сълзи на очи да говорят по такъв начин за “другите жертви”. Историята подкрепя гледната точка на Фалун Гонг, защото как иначе бихме могли да погледнем, да речем, на младежите в Германия, които чрез ежедневно влияние от антисемитски тиради с времето се научават да мразят евреите и дори да участват в тяхното избиване.

Макар че вероятно повечето от китайските Фалун Гонг никога не са чували за Мартин Лутър Кинг младши, те сякаш ежедневно свидетелстват за неговото изказване: “В центъра на ненасилието стои принципът на любовта”.

ОТ БАНЕРИ ДО ИНТЕРНЕТ

Китайски полицай (вдясно) се приближава към практикуващите Фалун Гонг на площад Тиенънмън, докато те държат плакат с надпис “Истинност, Доброта, Търпение”.

От тези убеждения се раждат невероятните истории за трудни за вярване и малко известни прояви на огромна смелост. При това прояви на онези, от които най-малко очакваме да бъдат движеща сила за промяна в Китай – възрастните, младите, съкрушените. Това, което започва като обикновен призив да бъдат оставени на мира, се превръща в огромна кауза за защита на правата на човека, подкрепяна от зашеметяващ брой участници и средства. Малцина на Запад са наясно с историята, която се пише в момента.

Първоначално усилията на Фалун Гонг са продиктувани от малко наивното схващане, че преследването всъщност е огромно недоразумение. Тоест, че ръководството на комунистическата партия по някакъв начин е сбъркало, че не е разбрало какво всъщност представлява Фалун Гонг. Как иначе би могло да се случи това, се питат мнозина, след като групата няма политически амбиции, а нейните последователи се стремят единствено да бъдат най-добрите граждани?

Така те се отправят към столицата Пекин и други провинциални центрове, за да апелира пред властите. Още от зората на Китайската империя съществува система, чрез която гражданите могат да подават “апели” до владетеля, позволяваща на обикновените граждани да изразяват оплаквания и да търсят обезщетение. По данни на Human Rights Watch само през една от последните няколко години са подадени 10 милиона апела, а във всеки един момент по улиците на Пекин са се движели близо 10 000 апелиращи.

По този начин, когато на 22 юли 1999 година е обявена забраната, това естествено е първото средство, до което се прибягва. И наистина, само няколко месеца преди това, на 25 април, изглежда, че се е стигнало до щастлива развръзка, когато няколко хиляди души от Фалун Гонг подават апел до централното правителство; тогавашният премиер Джу Жунцзи лично се среща с представители на групата и дава успокояващи уверения.

Привържениците обаче не могат да си представят колко незаинтересовани са властите да чуят това, което те имат да кажат. Неизброими хиляди се оказват арестувани за опит да апелират, въпреки че това е право, гарантирано от държавата. За кратко време се разбира, че всички апелационни бюра имат заповед да арестуват всеки, свързан с Фалун Гонг, който влезе през вратата. Твърди се, че Дзян Дзъмин, човекът, който нарежда репресиите, е изгорил бъчви с писма, изпратени му от отявлени членове на групата.

Скоро се стига и до насилие, което се проявява все по-често и с по-голяма сила. Свидетели разказват за публични побоища. Появяват се и първите смъртни случаи. Изглежда новинарите имат само една задача –  поставената от партията. До края на първия месец на кампанията вестник People’s Daily, издание на партията, публикува зашеметяващите 347 статии, осъждащи Фалун Гонг. По държавната телевизия денонощно в домовете на цялата страна се излъчват пропагандни маратони, в които Фалун Гонг се обявява за заплаха за обществото. Само седем дни след началото на кампанията властите се самоизтъкват, че са конфискували повече от 2 милиона “незаконни” книги на Фалун Гонг; в някои градове дори се провеждат “митинги” за изгаряне на книги с любезното съдействие на Бюрото за обществена сигурност.

От тук нататък групата трябва да промени мнението не само на властите, а и на цялото излъгано и объркано общество. Ето защо привържениците на групата се стараят протестните им прояви да бъдат видени от възможно най-много хора. Видни символични места като площад Тиенънмън се превръщат в място за протести. Фермери, бизнесмени, медицински сестри, учени и дори малки деца могат да бъдат видени да развяват жълти знамена. Предназначени да разобличат лъжите, посланията често гласят “Фалун Гонг е добър!” или “Възстановете името на Фалун Дафа”.

Партийните власти в никакъв случай не гледат благосклонно на тези действия, което не е изненада за никого. Обикновено китайската полиция отговаря на тези хора с юмруци и ритници, последвани от разпити, затвор или поне три години в трудов лагер. Жертвата е голяма и силно осезаема.

През 2002 година се извършва т. нар. „смяна на караула“, последвана от усилия от ново поколение, усъвършенствани, реалистични и по-решителни. Именно през тази година група от около 50 

западни последователи на Фалун Гонг пристига на Тиенънмън и опъва жълт банер с изписаните принципи „Истинност, Доброта, Търпение“. По това време малцина китайски последователи пътуват до Тиенънмън, а в бъдеще те щяха да стават още по-малко. Това беше знак за една нова ера, в която, колкото и да е странно, Тиенънмън нямаше да играе централна роля. Сега усилията се насочват към всеки град, булевард, уличка или дом.

През март същата година привържениците на Фалун Гонг в североизточния град Чанчун (родното място на практиката) успяват да се включат към преносната мрежа на голяма кабелна телевизия и да заменят редовната програма с информационен видеоклип за Фалун Гонг. Филмът е излъчен по осем различни канала и продължава 45 минути. За хиляди жители на града това е първият път от три години насам, в който имат възможност да получат независима информация за практиката и тежкото положение на практикуващите; само опитът да се прочете за Фалун Гонг онлайн е можело да доведе човек до затвор. Правителството –  както местното, така и централното – е толкова разтърсено, че в Чанчун е въведено военно положение и започва издирване на хора. Заповядано е „да се стреля на месо“ и „да се застреля на място“ всеки, който бъде забелязан да се опитва да манипулира телевизионните излъчвания. Организаторите в крайна сметка са открити, измъчвани и убити.

Скоро от други провинции, като Съчуан и Ляонин, постъпва информация за подобни инженерни подвизи, които предизвикват същата партийни реакции. Залогът и от двете страни става все по-голям.

По това време в цялата страна започват да никнат като гъби и нелегални печатници, наричани от работещите в тях “места за материали”. В ситуацията на информационен монопол от страна на партията държава те наподобяват граждански медии. Скромни и импровизирани, често са закътани в домовете на привърженици на Фалун Гонг. В най-елементарния си вид разполагат с някакъв принтер, може би копирна машина и евентуално с компютър. Тук, в тесните помещения, решителни хора създават различни видове самоделни материали –  обикновено листовки, брошури и компактдискове.

След това, обикновено под прикритието на нощта, екипи от практикуващи, (а понякога и отделни практикуващи), тръгват из дадено населено място, за да разпространяват материалите. На разсъмване може да се видят листовки, поставени в кошници за велосипеди и разлепени по градските стени; видеокасети, пъхнати под входните врати или брошури, поставени под чистачките на автомобили или в пощенските кутии. До март 2002 година „Вашингтон пост“ съобщава, че в големите градове са се появили хиляди видеокасети. Междувременно Уанг Южи, жена, избягала по това време от Китай, описва в мемоарите си Chuanyue Shengsi („Преминаване на границата на живота и смъртта“), че още в средата на 2001 година за три дни е отпечатала няколкостотин хиляди листовки, които след това са били разпространени от други хора в провинция Хейлундзян. Разходите се покриват от тях самите.

С течение на времето местата за материали, както и разпространението на материалите, стават все по-сигурни. Няколко града вече съобщават, че обикновени граждани, които не са членове на Фалун Гонг, се занимават с отпечатването и разпространението на тези материали.

Все още се окачват банери в подкрепа на Фалун Гонг в Китай, но в много по-малка степен, отколкото през първите две години. Докато преди Тиенънмън е основното място за такива прояви, през последните години броят им нараства и те се разпространяват на най-различни места. Всяка сутрин човек можеше да се събуди и да види банери, окачени на мостове, балкони на апартаменти, дървета, телефонни стълбове и дори на стените на местни полицейски участъци.

Напоследък обаче се срещат не само утвърждаващи Фалун Гонг лозунги. На определени места вече се поставят и плакати, разобличаващи лица или организации, отговорни за преследването, при налична информация за ролята им в него. Практикуващите Фалун Гонг често поставят такива банери, след като научат за нарушения на правата на човека – най-често за изтезания, от страна на определен полицейски служител или чиновник. Идеята е да се „разобличи на място“, както те се изразяват, и ефектът често е незабавен и осезаем. Един ден злоупотребяващ затворнически надзирател може да се събуди и да види по стените на сградата си разлепени листовки, в които подробно се описват злодеянията му в местния център за задържане; съседите му, както и роднини, колеги и много други хора вероятно ще са получили листовката. В страна, в която “репутацията” е от първостепенно значение, опитът показва, че така бандитите могат да бъдат “засрамени”.

Подобно излагане на риск обаче придобива допълнителна тежест, когато информацията се публикува в интернет и стане достояние на външния свят. Макар да не е лесно, голям брой свидетелства и факти все пак са успели да проникнат през блокадата. Огромна част от тях отиват на Fawanghuihui.org (“Обширна мрежа на правосъдието”) – сайт, който във всеки момент предлага профилите на 51 000 “злосторници”. Обикновено информацията включва името на службата, работното му звено, пола, длъжността и телефонния му номер.

Последната част – телефонният номер – е от решаващо значение и е свързана с друго усилие с невероятни мащаби: телефонните обаждания. След като офисите за подаване на петиции са затворени за Фалун Гонг и няма възможност за обжалване по съдебен ред, привържениците му трябва да изградят един вид независима правна система. Ако уебсайтове като Fawanghuihui.org и Minghui.org служат като виртуални съдилища, телефонните обаждания до извършителите със сигурност са една от присъдите. В цял Китай и от страни по целия свят привържениците правят огромен брой обаждания до тези, които са най-пряко отговорни за страданията на групата.

На какво се надяват? В случая не толкова на “засрамване”. По-скоро това ни връща към убежденията, споделяни от практикуващите Фалун Гонг. Основните сред тях са, че всяко човешко същество, независимо от това колко лоши са действията му, съдържа в себе семена на доброто и поради това трябва да бъде ценено. Протягането на ръка се разглежда като акт на състрадание; в крайна сметка извършителят вреди на себе си, тъй както вреди на другите. Мнозина описват телефонните си разговори като опити да “събудят” “добрата” страна на извършителя, да пробудят съвестта му. Някои от служителите заявяват открито по телефона: “Никога повече няма да навредя на вашите хора – сгреших”. Победите в живота идват под различни форми.

Като се има предвид забраната за публични изяви – физически или социални – за китайския Фалун Гонг, подобни победи се споделят във виртуалното пространство, например в Интернет. При тях най-голяма роля играе уебсайтът Minghui.org. Вече осма година той служи като връзка на общността в Китай и по света. Сайтът подготвя редица публикации, готови за отпечатване и разпространение в Китай, като дори предлага кратки видеоклипове за записване на компактдиск с избор на различни дискретни етикети. Там могат да се намерят дори и основните принципи на успешния мирен протест: на една от уебстраниците са показани частите на банера-прашка (поради липса на по-подходящ термин) и как той се сглобява. С помощта му човек може да хвърли и да разгъне транспарант високо в короните на дърветата или по телефонните жици – далеч от обсега на хората.

Междувременно ежедневните публикации на сайта са се превърнала в истинска златна мина за информация и вдъхновение. Репортажите за преследването в Китай документират изтезанията и идентифицират жертвите, които се нуждаят от помощ; разказите за действия по света дават надежда и информират; форумите осигуряват място за обмен на идеи; личните есета разказват за израстването на хората в практиката и за тяхната твърдост пред лицето на потисничеството; “тържествените декларации” позволяват на тези, които са били сломени от изтезания и промиване на съзнанието, да започнат отново. Ежедневно сайтът получава съобщения от няколкостотин души.

Това, разбира се, не е толкова лесно, колкото изглежда: Minghui.org и всички подобни са забранени от китайския режим и самото посещение на тази уебстраница от вътрешността на Китай може да означава затвор (в случай, че успеете да избегнете Интернет цензурата).

И тук координираните международни усилия се оказват от решаващо значение. Още от първите дни на преследването практикуващите Фалун Гонг на запад работят усърдно за разработване и внедряване на Интернет технологии, пробиващи цензурата на режима, и постигат поразителен успех. Помислете за това: през 2005 година уебсайтове, отблокирани от софтуера на Фалун Гонг, получават средно над 30 милиона посещения на ден от китайски потребители. Уебсайтове като “Гласът на Америка” и “Радио свободна Азия”, а също и нецензурираните версии на търсачките като “Гугъл”, стават достъпни за китайците чрез тези технологии. Никоя друга група Интернет активисти не е успяла да постигне подобен успех макар че почти всичко се финансира от самите й членове и се върши на доброволни начала.

Наистина, “малка група решителни хора” може, ако е “запалена от неугасваща вяра в своята мисия”, да промени хода на историята. Ганди е знаел това от първа ръка.

Интернет подкрепата обаче е само един от няколкото начина, по които последователите на Фалун Гонг извън Китай помагат на тези в Китай. Може да се каже, че последователите на Фалун Гонг на запад по свой собствен начин се жертват за каузата, подобно на практикуващите от континентален Китай. Например наред с практикуващите в Китай, тези извън Китай също се обаждат в затворите и трудовите лагери, за да разговарят със злосторниците надзиратели. До 2005 година броят на тези обаждания се оценява на 30 – 40 милиона. Освен телефонните линии често се използва и факсът, като всеки месец привържениците от чужбина изпращат чрез него средно по 300 000 съобщения до Китай. Не трябва да пренебрегваме и по-големите пощенски пратки в Китай, съдържащи информационни компактдискове и различни публикации.

Други усилия на общността в чужбина включват интензивно използване на Интернет чатове, както и излъчване на радио и сателитни телевизионни програми в Китай. Всичко това отново се върши без никакво финансово възнаграждение и на доброволни начала, в рамките на свободното време. Такава е силата на убеждението.

LНАПУСКАНЕ НА ПАРТИЯТА

След близо десетилетие на жестокост, унижения и лишения заради духовните си убеждения китайските последователи на Фалун Гонг са наясно с дейността на репресивния апарат. С течение на времето те стигат до една на пръв поглед крайна оценка, далеч по-малко оптимистична от първоначалната.

Докато в началото част от ключовите фигури, стоящи зад всичко това (например Дзян Дзъмин, Луо Ган и Ли Ланцин), както и длъжностните лица, явно несъгласни с насилствените мерки (например Джу Рундзи), можеха да бъдат идентифицирани, с времето това разграничение става все по-неясно; силовите тактики и многократните чистки постепенно премахват инакомислещите от редиците на партията, укрепвайки апарата. Всякакво изразено несъгласие означава сериозен риск за кариерата. Най-енергичните поддръжници на репресиите бързо се издигат в йерархията, като стимулите им са обвързани с послушание на всяко ниво на системата.

Става ясно, че проблемът е в самата система на комунистическата партия. “Тя беше непоправимо гнила”, казва Ерпин Джан, говорител на Фалун Гонг, живеещ в Ню Йорк. “Промяната или опитът да се поправи някоя част, например съдилищата, е безсмислен, когато всичко – от медиите до образователната система и трудовите лагери – се контролира от и служи на партията . Проблемът е системен и невъобразим.”

Джао Мин, измъчван в пекинския трудов лагер „Туанхе“, се присъединява към тълкуването на Джан: “Те са правили това през цялата история на Китайската народна република. По време на Културната революция унищожиха и заличиха всички традиционни китайски вярвания, включително конфуцианството, будизма и даоизма. Никой западняк не може да разбере това. Бих казал, че не можете да проумеете действията им с нормален разсъдък”.

За мнозина интензивността на жестокостта и омразата, които партията насочва срещу тях, кара хора като Джан и Джао да преосмислят възгледите си за нея. Фалун Гонг ли са единствените? Или партията е правила това и преди, под други форми?

Отговорът се съдържа в критиката на партията в девет части, озаглавена “Девет коментара за Китайската комунистическа партия” или накратко “Дзиу-пин” (“Девет коментара”) на китайски. Поредицата е публикувана от китайския вестник “Дадзиюан” (“Епок Таймс”), на който сътрудничат редица последователи на Фалун Гонг. Само в рамките на един месец след излизането ѝ (ноември 2004 година) книгата предизвиква истински шокови вълни в офисите на китайските управници и из цялата страна. По това време Менг Вейзай, бивш директор на Китайското бюро за изкуство и литература, заедно с Хуанг Сяомин, олимпийски медалист, обявяват, че напускат партията. Скоро започват да се подават серия от оставки, които получават най-силното непреднамерено потвърждение под формата на официални опровержения от държавната информационна агенция Синхуа и подобни. Скоро следват и други действия на партията, които иначе будят недоумение, като например задължителни учебни занятия и кампании за повишаване на “партийната дисциплина” и за “запазване на авангардния характер” на партията. Дали ръководството не се е изнервило? Това само засилва интересът към „Коментарите“.

За кратко време първоначалният брой ежедневни оттегляния от партията нараства от             100 – 200 до хиляди; в деня на написването на този текст общо 33 613 души са се оттеглили, докато за юни 2007 година броят им е 958 587. (Трябва да се отбележи, че “оттеглянето” се отнася до самата партия и двете ѝ дъщерни организации – Младежката лига и Младите пионери, към които в Китай мнозина се присъединяват с “кръвна клетва” на ранна възраст.)

Но какво предизвиква такава драматична реакция и то на толкова много хора? Стивън Грегъри, редактор в The Epoch Times, дава следното обяснение: “След 55 години лъжи и терор, народът на Китай днес има възможност да узнае истинската си история. За първи път могат да споделят помежду си огромните загуби, които са претърпели под управлението на Китайската комунистическа партия. За първи път те могат да се отдръпнат от комунистическия кошмар и да разгледат красотата и значението на древната цивилизация, за чието унищожаване комунистическата партия е работила толкова усилено”.

Забележките на Грегъри очертават два важни момента. Първо, че за мнозина „Коментарите“ и възможността да се откъснат от партията наподобяват катарзис, пречистване на душата и повод за изцеление и помирение със себе си и миналото. Второ, това е и възвръщане – възвръщане на китайската култура и история, които са били в плен на капризите на партията в продължение на почти шест десетилетия. Комунизмът, както ясно се вижда от „Коментарите“, е продукт на европейската мисъл от XIX век, а не на традиционен Китай.

В този смисъл може да се каже, че „Коментарите“ представляват акт на деполитизиране, а не обратното. Това означава, че техният стремеж е да откъснат призрака на комунизма от всичко китайско, върху което той се е закачил и го е политизирал по най-долен начин – представете си Конфуций, който е обявен за “контрареволюционер”, или децата, които са принуждавани да рушат будистки статуи, защото били “феодално суеверие”. По същия начин за Фалун Гонг „Коментарите“ се върховният акт на деполитизиране, лична покана за обновяване и възстановяване на себе си – освобождаване от партийната политика, от произволните злоупотреби и от ужасната жестокост. Това е върховният акт на ненасилствена съпротива: съпротива или промяна в самата душа. 

ВЛИЯНИЕ

Докато банерите не са непременно добър показател за ситуацията, това не може да се каже за публичните изявления на хората. Нарастващият брой гласове от цял Китай подсказва, че всички усилия на Фалун Гонг оказват влияние, и то огромно.

Още през 2000 година видни китайски личности започват да дават за пример ненасилствените усилия на Фалун Гонг. Според репортаж на „Ройтерс“ китайският поет Хуанг Бейлин “призовава интелектуалците в страната да последват примера на медитиращите Фалун Гонг, като се борят с потисничеството от страна на правителството чрез широкомащабно гражданско неподчинение”. Статията цитира Хуанг, който казва: “Те правят това по мирен начин. Когато ги бият, те не отвръщат на удара. Интелектуалната общност трябва да направи същото”.

Лиу Бинян, често наричан “съвестта на Китай” и най-значимият журналист в страната през последните 50 години, описва действията на Фалун Гонг като “безпрецедентно смели”, като обяснява, че “тези хора настояват да упражняват правата си, въпреки че отлично знаят, че ще бъдат арестувани, а някои от тях ги грози дори смъртно наказание. Подобно отношение е безпрецедентно в 50-годишната история на КНР”.

Това отношение, както и усилията на Фалун Гонг в Китай да го предадат на другите, поражда възхищение, каквото е липсвало през първите години. За миналата Нова година например в Интернет бяха публикувани стотици поздравления към г-н Ли Хонгджъ, Учителя на Фалун Гонг. Това не е нещо невероятно, ако не отчитаме факта, че авторите не са привърженици на Фалун Гонг, а поддръжници и наблюдатели, вдъхновени от поведението на Фалун Гонг. Г-н Ху Пин, водещ китайски интелектуалец и писател, определя успешното предаване на независима информация по кабелната телевизия, осъществено от практикуващи от Фалун Гонг като “зашеметяващ подвиг”, а главната фигура, Лиу Чендзюн, е описана от него като “герой на Фалун Гонг” и “мъченик в борбата за свободата на словото”.

Въздействието на „Коментарите“ е неоспорим факт. Да вземем например призива, отправен съвсем наскоро от Гао Джъшън, християнин и един от най-известните китайски адвокати: “Що се отнася до това как да се постигне ненасилствена промяна, бих казал, че Фалун Гонг успя да намери подход, който няма да доведе до проливането на нито една капка кръв – да се убедят хората да се откажат от порочната партия, прилагала всяка една форма на зло, която можете да си представите на този свят. Моето предложение е да напуснете партията и да бъдете по-близо до Бога!”. Гао определя собственото си напускане на партията като “най-гордия ден в живота ми”.

През последните години се появиха много хора, избягали от Китай, които са имали нещо общо с Фалун Гонг и с промяна на мисленето. Например на Чен Йонглин, бивш консул по политическите въпроси в Генералното консулство на Китай в Сидни, му дотегнала тази работа, състояща се предимно от (незаконно) шпиониране на местни последователи на Фалун Гонг. Един от разкаялите се избягали (в Канада), Хан Гуаншън, е бивш началник на Бюрото по правосъдие в град Шенян и е контролирал лагери, в които практикуващи Фалун Гонг са били изтезавани. Друг избягал в Австралия, Хао Фендзюн, е бивш полицейски служител в прословутото китайско управление “6-10”, на което е било възложено унищожаването на практиката.

Всеки един от тях е говорил публично с чувство на убеденост и съжаление, напълно съзнавайки рисковете.

И тримата са заявили, че именно прочитът на „Коментарите“ ги е вдъхновил да се откажат.

Партийните органи се опитват да омаловажат въздействието на „Коментарите“ от страх, а не поради убеденост. Помислете за това: проучване от 2005 година на инициативата Open Net –  съвместен проект на университетите в Торонто, Харвард и Кеймбридж – открива, че 90 % от проверените от тях китайски уебсайтове, съдържащи препратки към “Деветте коментара” (Jiu-ping), са блокирани в Китай – едно от трите най-високи съотношения, установени в проучването.

Може би най-драматичният от всички обрати е този на множеството китайци, които са били принудени да малтретират Фалун Гонг. Китайските граждани – обикновено не последователи на Фалун Гонг – сами пишат изявления, наречени “тържествена декларация” за публикуване на сайта Minghui.org, като тези, разгледани по-рано. Отново и отново те описват, как са били заплашвани и принуждавани да се противопоставят на Фалун Гонг.

В един от трогателните разкази мъж на име Фън, описва как държавните пропагандни телевизионни предавания, демонизиращи Фалун Гонг, го ужасили. Той бил толкова уплашен от книгата на Фалун Гонг, намираща се в дома му по това време, че решил да я изгори. Малко след това се разболял тежко. При случайна среща с приятел в ръцете му попада една от публикациите на Minghui.org, разпечатана от привържениците на Фалун Гонг в Китай. Благодарение на нея осъзнава, че телевизионните предавания и вестниците са го „програмирали“ да мрази. „Фалун Гонг не бива да бъде преследван“, заявява Фън в изявлението си и се заклева да стане по-добър; след това започва тихо да рецитира на ум “Истина, Доброта, Търпение” – водещите добродетели на Фалун Гонг. Няколко дни по-късно открива, че “всичките му болежки са изчезнали”. Фън завършва писмото си с молба за прошка.

До момента в Интернет са публикувани над 55 000 публични изявления като това на Фън, като всяка седмица се изпращат по още няколкостотин.

Има и много, които не правят това, а само мълчаливо се присъединяват към посланието. Изглежда се разбрали, че историята не е на тяхна страна. Чен Йонглин например посочва, че много високопоставени партийни служители са започнали с тревога да изпращат членовете на семействата си в чужбина. Дзян Дзъмин и Зенг Цинхун, основни фигури в организирането на геноцида, са опитали да получат за себе си имиграционен статут в Австралия, информира Чен. “В близко бъдеще ще станем свидетели на краха на партията”, е уверен той.

Друга показателна информация се появява през 2005 година, когато няколко независими източници в Китай разказват за невероятни заповеди, дадени в апарата за държавна сигурност. Какъв е този път планът? Да се започне унищожаването на документи, свързани с кампанията срещу Фалун Гонг. Този ход е описан като „усилия за прикриване“ преди очаквания обрат в политиката спрямо Фалун Гонг.

Или може би трябва да споменем за един още по-голям обрат: на политическото управление. Според източници от Китай на 25 март 2006 година партийната централа на провинция Хейлундзян издава циркулиращо писмо, с което нарежда да бъдат унищожени всички секретни документи, издадени от централните или провинциалните партийни офиси. Този път не става въпрос само за Фалун Гонг, а за комунистическите операции в по-широк план.

Дали тогава ходът на историята вече се е променил?

Оценката на Ху Пин отново изглежда точна. През 2004 година Ху заявява, че “Фалун Гонг не може да бъде победен. Комунистическото правителство на Китай е един от най-мощните и диктаторски политически режими в света; в продължение на пет години той мобилизира цялата нация като единна машина, за да унищожи Фалун Гонг, но без успех. Фалун Гонг запази своята цялост по време на този безпрецедентен и ужасяващ процес”.

“Дори слабо информираните не се съмняват, че репресиите ще завършат с пълен провал. Жизнеността на Фалун Гонг не трябва да бъде подценявана, а перспективите му за бъдещето са светли”.

Но как това ще се отрази на Китай? Трябва ли промяната да ни плаши? Оценката на Ху е успокояваща: “Фалун Гонг ще изиграе важна роля за възраждането на моралните ценности в Китай”.

За всички нас на запад, които използваме паста за зъби или имаме домашни любимци, които трябва да храним, това само по себе си е повод за радост.


Леви Брауд е изпълнителен директор на Информационния център на Фалун Дафа. Живее в Ню Йорк със съпругата си и двете си деца.