Persecution Stats

Години наред Китайската комунистическа партия (ККП) класифицира всяка информация за нарушаване на правата на човека спрямо практикуващи Фалун Гонг като „държавна тайна“, което прави подобни разследвания опасни. Всъщност много от разследващите са ставали жертви на неправомерно лишаване от свобода и са подлагани на изтезания. ККП използва също така политическото си и финансово влияние по света, за да кара журналистите да премълчават истината или да разпространяват фалшива информация за Фалун Гонг. Какъв е резултатът? Тази систематична кампания, включваща отвличания, изтезания и насилствена смърт на десетки милиони китайци, остава до голяма степен скрита от света. И все пак чрез събиране на информация от доклади на ООН, правителството на САЩ, правозащитни организации и няколко журналистически разследвания реалният обхват и мащабът на тази кампания добиват много ясни очертания. Следните основни данни показват количествено обхвата на тази криза на правата на човека: 70 – 100 милиона практикуващи Фалун Гонг До юли 1999 г. между 70 и 100 милиона души в Китай практикуват Фалун Гонг. Докато някои приписват тази статистика на източници от Фалун Гонг общността, тя всъщност е предоставена от китайските власти. По-конкретно, тези цифри са установени от проучване на китайското правителство през втората половина на 1998 г. Те са цитирани многократно от западни медии като „Ню Йорк Таймс“ и „Асошиейтед Прес“ преди забраната на практиката през юли 1999 г. и дори многократно – през следващите месеци. Следват някои от източниците на тази статистика: Декември 1998. Проучване, проведено от Китайската държавна комисия по спорт, изчислява, че над 70 милиона души практикуват Фалун Гонг в Китай.14 февруари 1999 г . Официален представител на Националната комисия по спорта в Китай подчертава пред медията „Ю Ес Нюс енд Уърлд Рипорт“, че около 100 милиона китайци може да са се облагодетелствали от практиката. Официалният служител изтъква разходите, които тя спестява на китайската национална система за здравеопазване и заявява, че "премиерът Джу Ронджъ е много доволен от това".26 април 1999 г . „Асошиейтед прес“ публикува статията „Нарастваща група поставя дилема за Китай“. Аторът, Рене Шууф, споделя: „Но с членове, повече от тези на комунистическата партия – поне 70 милиона според Държавната спортна администрация, Фалун Гонг е огромна социална мрежа ...“.27 април 1999 г . „Ню Йорк Таймс“ публикува статията „Пекин – надигане на тихи протестиращи“ от Сет Фейзън, в която се посочва, че „... правителствената оценка за 70 милиона привърженици представлява голяма група за държава от 1,2 милиарда“.27 април 1999 г. „Ню Йорк Таймс“ публикува статията „Лидерът на движението добива популярност” от Джоузеф Кан, според която „Въпреки неуловимостта си или може би заради нея г-н Ли се превърна в гуру на движението, за което дори китайското правителство предполага, че членовете му са повече от тези на комунистическата партия. Пекин смята, че последователите са 70 милиона. Практикуващите не оспорват тази цифра, но отбелязват, че не е възможно броят им да бъде определен със сигурност, тъй като нямат списъци за членство“. Преди юли 1999 г. държавната телевизия на Китай излъчва новинарска програма, в която телевизионният водещ твърди, че „над 100 милиона души практикуват Фалун Гонг“. Това е потвърдено и от служител на Националната спортна комисия на Китай, интервюиран от „ЮС Ес Нюз енд Уърлд Рипорт“. https://vimeo.com/383124018/532f415611 In 1998, China's state-controlled TV openly promotes Falun Gong, declaring "100 million people around the world are learning Falun Dafa." През 1998 г. контролираната от държавата телевизия в Китай открито популяризира Фалун Гонг, заявявайки, че „100 милиона души по света изучават Фалун Дафа“. Малко след започване на преследването обаче китайският режим драстично променя броя на 2 милиона практикуващи като част от своята пропагандна кампания и като средство за омаловажаване на мащаба на своите престъпления. Това отбелязва „Ню Йорк Таймс“ в статията си от 24 юли 1999 г. „Членове на забраненото движение настояват за разговори с Китай“. Не всички медии следват пропагандната линия на Пекин. На 13 ноември 1999 г. „Асошиейтед прес“ публикува статията „Четирима от китайската духовна група са осъдени”, посочваща: „Преди започването на репресиите правителството е признало 70 милиона практикуващи Фалун Дафа – повече от членовете на китайската комунистическа партия, наброяващи 61 милиона". Същия ден тази статия е публикувана и в „Ню Йорк Таймс“. Много други медии, за съжаление, следват ръководната пропаганда на Пекин, като или намаляват официалната прогнозна бройка на последователите, или приписват статистиката единствено на „претенциите“ на Фалун Гонг вместо да признаят действителния й източник – официално проучване на Китайското правителство от 1998 г. Няколко милиона задържани Точният брой на задържаните практикуващи Фалун Гонг в Китай не може да бъде определен(това е „държавна тайна“), но някои показатели сочат, че през последните 20 години той еняколко милиона. Ето някои от тези показатели: Според данни от проучването на Итън Гутман за периода 2000 г. – 2008 г. между 450 000 и 1 милион практикуващи Фалун Гонг са задържани в лагери за принудителен труд, известни и като лагери за превъзпитание чрез труд. (Итън Гутман: „Касапницата – масови убийства, отнемане на органи и тайното решение на китайския проблем с дисидентите“ – книга, публикувана от Prometheus Books през 2014 г.). Предвид факта, че повечето практикуващи са задържани от 1 до 3 години в принудителни трудови лагери, а понякога за дни или седмици в други учреждения, само този доклад предполага общо 2 – 4 милиона задържани между 2000 и 2008 г.През 2006 г. специалният докладчик на ООН за изтезанията Манфред Новак съобщава, че 66 % от всички предполагаеми жертви на изтезания в китайските лагери са практикуващи Фалун Гонг. В доклада се изказва предположението, че практикуващите Фалун Гонг са единствените измъчвани хора и че представляват по-голямата част от задържаните в огромния брой китайски трудови лагери, както и в цялата система за задържане.В доклада за правата на човека на американския държавен департамент за 2009 г. (U.S. State Departments Human Rights report for 2009 ) се казва: „Някои чуждестранни наблюдатели изчисляват, че привържениците на Фалун Гонг представляват поне половината от 250 000-те официално регистрирани затворници в трудови лагери, докато източниците на Фалун Гонг посочват, че този брой е далеч по-голям“. Това наблюдение е показателно, тъй като потвърждава констатациите на специалния докладчик на ООН (вж. по-горе), че над 50 % от всички затворници са Фалун Гонг практикуващи. На числото 250 000 обаче трябва да се гледа скептично, тъй като това е официално докладваният от китайския режим брой. „Фондация Лаогай“ изчислява, че в трудовите лагери в Китай през 2010 г. са задържани 3 – 5 милиона затворници. На базата на тези изчисления можем да изчислим, че само през 2010 г. в трудовите лагери са били затворени между 1,5 и 2,5 милиона практикуващи Фалун Гонг.Извадка от специалния доклад на „Фрийдъм хауз“ от 2015 г. „Опасността на Политбюро“: „Стотици хиляди привърженици бяха осъдени на задържане в трудови лагери и в затвори, това е най-големия контингент от затворници на съвестта в страната“.В своята история за трудовия лагер „Масанджа“, публикувана през 2013 г., „Ню Йорк Таймс“ пише: „Според бивши затворници, приблизително половината от затворените в „Масанджа“, са практикуващи Фалун Гонг или членове на незаконни църкви“.Докладът на „Амнести Интернешънъл“ за Китай от 2013 г. „Промяна на супата, но не и на лекарството? Превъзпитание чрез труд в Китай“ отбелязва: „Фактите сочат, че Фалун Гонг практикуващите представляват средно една трета, а в някои случаи – 100 % от общия брой обитатели на някои лагери за превъзпитание“. Стотици хиляди измъчвани Пазачите удряли г-жа Гао Рунгронг по лицето с електрически палки в продължение на 7 часа. Тя починала на 16 юни 2005 г. вследствие на последвалите изтезания на 16 юни 2005 г. Била 37-годишна. (Фотография на г-жа Гао, тайно направена от семейството й при посещение в затвора.) От началото на 2000 г. изтезанията на задържани практикуващи Фалун Гонг са широко документирани от големи медии, правозащитни организации и ООН. Поне 100 000 случая на изтезания са документирани от Minhui.org. Предполагаемият брой е няколко пъти по-голям. Следва извадка от тази документация: В поредица от статии от 2000 г. Иън Джонсън от „Уолстрийт Джърнъл“ разкрива изтезания. Поредицата е получила наградата Пулицър. В последната статия, „Капан на смъртта: как един китайски град прибягва до зверства, за да контролира Фалун Дафа“, г-н Джонсън пише: „Издигнати в Севернокитайската равнина, хаотично разпръснати прашни жилищни блокове и многолюдни пътища – това е незабележителен във всяко едно отношение китайски град, освен в едно: местната полиция редовно измъчва жителите му до смърт".В безпрецедентен доклад от 2001 г. на „Уошингтън Поуст“ Джон Помфрет определя изтезанията като действие, наредено от китайските сили за сигурност. Цитирайки правителствен съветник, докладът посочва, че изтезанията са не само толерирани, но и определени като важен елемент от стратегията за потискане на Фалун Гонг: „Репресиите винаги са били свързани с бруталността на полицията и затворите, но съветникът казва, че централното ръководство решило да одобри широко-разпространеното насилие срещу членове на Фалун Гонг само за тази година". Специалният докладчик на ООН за изтезанията, Манфред Новак, съобщава през 2006 г., че в 66 % от всички предполагаеми случаи на изтезания в китайските лагери жертвите са практикуващи Фалун Гонг.През 2013 г. „Ню Йорк Таймс“ публикува история за трудовия лагер „Масанджа“, в която се казва: „Според бивши затворници приблизително половината от обитателите на „Масанджа“ са били практикуващи Фалун Гонг или членове на нелегални църкви... Всички признават, че най-жестоко малтретирани са били последователите на Фалун Гонг, отказващи да се отрекат от вярата си. Освен че били подлагани на удари с електрошокови палки, пазачите завързвали крайниците им за четири легла и постепенно ритали леглата все по-далеч едно от друго. Някои затворници били оставяни дни наред в това положение, без храна и лежащи в собствените си екскременти". Специален доклад „Затрудненото положение на Политбюро” на „Фрийдъм Хауз“ от 2015 г. гласи: „ККП отделя значителни ресурси за потискане на Фалун Гонг и принуждаване на последователите му да се отрекат от своите убеждения, като използва най-вече насилие“. Хиляди потвърдени смъртни случаиРеалният брой е в пъти по-висок От юли 1999 г. до днес са документирани над 4000 случая на смърт на практикуващи Фалун Гонг в резултат на изтезания и малтретиране в полицейските арести. Откриването и проверката на информация, свързана с неправомерна смърт, в Китай е трудна и опасна задача. Хора, разобличили изтезания и убийства на практикуващи Фалун Гонг, са били измъчвани и убити. Ето защо мнението, че в Китай тези цифри са само част от реалния брой убити заради вярата си във Фалун Гонг, е широко разпространено. В доклада на Държавния департамент на САЩ за правата на човека от 2007 г. се казва: „След започването на репресиите срещу Фалун Гонг през 1999 г. оценките за броя привърженици на Фалун Гонг, починали в ареста поради изтезания, малтретиране и липса на медицински грижи, варират от няколкостотин до няколко хиляди души." Убити за органи в „огромен мащаб“ Многобройни отделни, независими доклади сочат, че десетки хиляди (вероятно стотици хиляди) практикуващи Фалун Гонг може да са били убити за жизненоважните им органи с цел подхранване на процъфтяващ трансплантационен бизнес с органи в Китай. Първият доклад на Дейвид Килгор (бивш канадски държавен секретар за Азиатско-Тихоокеанския регион) и Дейвид Матас (известен адвокат по правата на човека) е „Кървава реколта. Убийството на практикуващи Фалун Гонг заради органите им“. „Касапницата – масови убийства, отнемане на органи и тайното решение на китайския проблем с дисидентите“, е доклад на разследващия журналист и специалист по китайските въпроси Итън Гутман. През 2017 г. „Фрийдъм хауз“ публикува специалния доклад „Битката за китайския дух“, в който се цитират „достоверни доказателства за това че в началото на 2000-та година са били убити огромен брой задържани практикуващи Фалун Гонг заради органите им“. На 17 юни 2019 г. независимият трибунал в Лондон, председателстван от сър Джефри Ница, който работи в Международния наказателен трибунал и ръководи обвинението на Слободан Милошевич, публикува своето заключение. The judgment states: “Forced organ harvesting has been committed for years throughout China on a significant scale and that Falun Gong practitioners have been one - and probably the main - source of organ supply.… The Tribunal has had no evidence that the significant infrastructure associated with China’s transplantation industry has been dismantled and absent a satisfactory explanation as to the source of readily available organs concludes that forced organ harvesting continues till today.” В заключението се казва: „Принудителното отнемане на органи в Китай се извършва от години в значителен мащаб и практикуващите Фалун Гонг са един – и вероятно основният – източник на органи... Трибуналът не разполага с доказателства, че добре развитата инфраструктура, свързана с трансплантационната индустрия на Китай, е разрушена. Липсва задоволително обяснение по отношение на източника на лесно достъпни органи. Заключението е, че принудителното събиране на органи продължава до днес". В доклад на „Ройтерс“ от септември 2019 г. Хамид Саби, съветник на Китайския трибунал, заявява пред Съвета за правата на човека на ООН (UNHRC), че в Китай принудително се отнемат органи от „стотици хиляди жертви“, главно последователи на забранения духовен метод Фалун Гонг. Камарата на представителите на САЩ и Европейският парламент приемат резолюции, съответно през 2016 г. и 2013 г., в които изразяват опасения за „системно, ръководено от държавата, събиране на органи от затворници на съвестта в Китайската народна република, включително от голям брой практикуващи Фалун Гонг и от членове на други религиозни и етнически малцинствени групи, което е видно от постоянни и достоверни доклади“. Те заявяват, че това се извършва без тяхното съгласие. 200 000 нелегални „Зони за материали“ Днес в Китай има над 200 000 нелегални печатници, осъществяващи вероятно най-голяматаненасилствена масова съпротива в света. Още от първите дни на преследването практикуващите Фалун Гонг вярват, че ключът към мирното разрешаване на проблема се крие в самия китайски народ. В крайна сметка, тези, които извършват ежедневното потискане, са хора: полицейски служители в малките градове и началници на трудови лагери; училищни преподаватели, принудени да предават неотказалите се от Фалун Гонг ученици; съседи, които докладват за своите практикуващи съседи. Практикуващите Фалун Гонг вярват, че ако хората са запознати с истината, не биха участвали извършването несправедливостта. От началото на 2001 г. до днес практикуващите Фалун Гонг създават нелегални печатници в почти всеки окръг и област в страната. Това е китайският еквивалент на съветския „Самиздат”. Практикуващите са установили сигурни интернет връзки от домовете си. Те се свързват с уебсайтове извън Китай чрез прокси сървъри, изтеглят нецензурирани материали за преследването на Фалун Гонг и ги използват за печат на листовки в домашни условия. Други се заемат доброволно да разпространяват готовите материали, обикновено нощем. Тези дейности винаги са много рисковани. Хиляди неизвестни са арестувани, а голяма част от тях – убити, за притежаване и разпространение на подобни материали, както и за участие в дейности по изготвянето им. За съществуването на тези нелегални печатници свидетелстват многобройни източници: официални статистически данни за изземване на информационни материали за Фалун Гонг, невероятни разкази на граждани, редовно събуждащи се и намиращи компактдискове или листовки за преследването пред входните си врати. Уеб сайтовете на китайското правителство и на комунистическата партия редовно съобщават за усилия за ограничаване разпространението на материали за Фалун Гонг. През пролетта на 2009 г. например провинциалната транспортна администрация на Фуджиан съобщава, че на национална репресия ще бъдат подлагани нелегални публикации, които „клеветят политическата система на страната, изкривяват историята на партията... или популяризират Фалун Гонг". 20 – 40 милиона участват в гражданско неподчинение Твърди се, че в Китай 20 – 40 милиона души практикуват Фалун Гонг и активно участват в прояви на гражданско неподчинение. Основният уебсайт на Фалун Гонг Minghui.org съобщава през май 2009 г., че в Китай има приблизително 200 000 нелегални „зони за материали“. В тях практикуващи Фалун Гонг отпечатват листовки, произвеждат DVD-та и др., разобличаващи преследването и пропагандата срещу Фалун Гонг. Тези зони са разпространени из цял Китай и обикновено са разположени в задните стаи на частни жилища. Всяка зона предоставя готови материали на 100-200 практикуващи Фалун Гонг, които ги разпространяват в различни райони. Цифрите сочат, че между 20 и 40 милиона практикуващи Фалун Гонг работят активно за разкриване на широко разпространеното потискане, с което се сблъскват в Китай. Не е известен броят на практикуващите Фалун Гонг в Китай, които не вземат участие в тази форма на мирна съпротива. „Фрийдъм хауз“ публикува един от най-изчерпателните доклади на трета страна (бел. ред. – независима експертна позиция) за Фалун Гонг през 2017 г., озаглавен „Фалун Гонг: битката за духа на Китай“. В доклада се отбелязва, че „Повече от 17 години след забраната на Фалун Гонг имаме основания да предположим, че милиони, вероятно десетки милиони в Китай продължават да практикуват“. 1. First-hand Accounts Mr. Tan Yongjie was tortured with hot iron a total of thirteen times. He was able to escape, even though severely injured, from China to the US. Photo is from a Houston hospital, 2001. Hundreds of people who have escaped from China bring with them not only heart-wrenching tales of abuse, but often scars and sometimes even photos, videos, or police paperwork that corroborate their tales. Dozens who were rescued by international efforts from Chinese prisons are also among those whose personal accounts help fill in the story. Lastly, those who died from persecution, yet their stories were captured on camera and smuggled out of China, are also a source of first-hand account evidence. Read our collection of personal accounts of persecution. 2. Vast Network Inside China Local residents read leaflets posted, likely in the middle of night under cover of darkness, detailing the plight of Falun Gong, exposing the tyranny of the CCP. Over the past two decades, Minghui.org editors have received tens of thousands of first-hand reports from across China — more than any other organization in the world. This vast and resourceful network of heroic citizen journalists spans every province in China, and provides day-to-day reports of what's happening on the ground, often at great risk to themselves. Read more about Minghui.org 3. Independent Documentation Over the past two decades, a wide range of international human rights groups and international bodies such as the United Nations have independently documented and recounted the systematic rights abuses – including torture and deaths in custody – suffered by those who practice Falun Gong in China. The following are a few examples… Freedom House, 2017:"Falun Gong practitioners across China are subject to widespread surveillance, arbitrary detention, imprisonment, and torture, and they are at a high risk of extrajudicial execution. Freedom House independently verified 933 cases of Falun Gong adherents sentenced to prison terms of up to 12 years between January 1, 2013, and June 1, 2016, often for exercising their right to freedom of expression in addition to freedom of religion."• Read: Freedom House reports on Falun Gong Amnesty International Annual Report, 2018:"Falun Gong practitioners continued to be subjected to persecution, arbitrary detention, unfair trials and torture and other ill-treatment."• Read: Amnesty International reports on Falun Gong Review our complete collection of independent documentation 4. Investigative Journalism When the Chinese Communist Party launched the persecution campaign against Falun Gong 20 years ago, the world was, understandably, caught off-guard. After all, most in the west had never heard of Falun Gong. While it took some time to sort through the facts amidst the Chinese regime’s web of propaganda, many in western media soon gained their footing. The Wall Street Journal won a Pulitzer Prize exposing the violent campaign against Falun Gong practitioners. The Washington Post and others followed with their own ground-breaking coverage, exposing Beijing’s top-down orders to use torture and propaganda to “break” Falun Gong. Ethan Gutmann, a US investigative writer, human rights defender, China watcher, and an widely published author is best known for his two books: Losing the New China: A Story of American Commerce, Desire and Betrayal and The Slaughter: Mass Killings, Organ Harvesting, and China's Secret Solution to Its Dissident Problem. He has testified before the U.S. Congress, the U.S. House Committee on Foreign Affairs, the European Parliament, and the United Nations. Unfortunately, in more recent years, the CCP's political and economic influence has often resulted in a lack of coverage of Falun Gong in western media, or perhaps worse, driving false narratives about Falun Gong -- crafted by the CCP -- to be headlined in western media. Review our complete collection of investigative journalism 5. Chinese Government Admissions Ironically, many cases of abuse and trends can be cross-checked with local Chinese government websites who sometimes unwittingly confirm details of the campaign against Falun Gong. This is not overly common, but does occasionally provide further evidence of abuses against Falun Gong practitioners.

Persecution Stats

Статистика и доказателства