Защо е преследван Фалун Гонг в Китай?

Само седем години след представянето му пред обществеността в Китай и след като е придобил широка популярност в цялата страна, изведнъж Фалун Гонг се превръща във враг номер едно на Китайската комунистическа партия (ККП).

През юли 1999 година започва брутална кампания срещу 100-те милиона, практикуващи Фалун Гонг, както и срещу техните роднини, приятели и колеги. Зверските репресии, невиждани от времето на Културната революция, изгарянето на книги, масовите арести, лишаването от свобода, изтезанията и принудителното превъзпитание се превръщат в ежедневие в цял Китай. Почти всеки в Китай е подложен на преследване или е принуден да стане съучастник на преследването.

Но защо? Какво довежда до тези брутални репресии?

  • Огромната популярност и бързото разрастване на Фалун Гонг – броят на практикуващите  надхвърля броя на членовете на ККП
  • Пълната независимост на Фалун Гонг от контрола на ККП
  • Несъвместимостта на ръководните принципи на Фалун Гонг с комунистическата и  атеистичната идеология
  • Ревността и политическите мотиви на един човек

Огромната популярност и бързото разрастване на Фалун Гонг

Само седем години след представянето му пред обществеността Фалун Гонг се превръща в най-популярната чигонг практика в историята на Китай. До 1998 година китайците, практикуващи Фалун Гонг, са повече от членуващите в комунистическата партия.

Фалун Гонг привлича хора от всички слоеве на обществото – от фермери до университетски преподаватели, от културния елит до висшите военни и полицаи. Дори семействата на членовете на централното политбюро на ККП – най-висшият ръководен орган на страната, изучават практиката.

Групови упражнения. В средата на 90-те години на миналия век често през уикендите  на едно място се събират за Фалун Гонг упражнения над хиляда практикуващи. На снимката – място за упражнения в Гуанджоу.

70-100 милиона души – Според проучване, проведено през 1998 година от Държавната комисия по спорта на Китай, над 70 милиона души в Китай практикуват Фалун Гонг. По същото време Китайската държавна телевизия излъчва новинарска емисия, в която водещият заявява пред зрителите, че “над 100 милиона души изучават Фалун Гонг”. Това би означавало, че в страна с население от 1,3 милиарда души (по онова време време) 1 от всеки 13 души в страната практикува Фалун Гонг.

Някои от лидерите на ККП обаче започват да виждат в тази популярност заплаха, особено след като тези цифри надхвърлят 60-те милиона членове на ККП по онова време.

Пълна независимост на Фалун Гонг от контрола на китайската комунистическа партия

Комунизмът, като тоталитарна идеология, контролира всички аспекти на живота на хората, включително мисленето и вярата им. В Китай всички църкви, храмове и дори здравни практики могат да функционират само след одобрението и контрола на ККП. И така, когато Фалун Гонг за първи път е представен на обществеността в Китай, това също е трябвало да стане под егидата на държавната Китайска научно-изследователска асоциация по чигонг.

Основателят на Фалун Гонг, г-н Ли Хонгджъ, обикаля Китай и изнася лекции само две години – от 1992 година до 1994 година. След това практиката продължава да се радва на бързо разпространение от уста на уста и чрез неформална мрежа от местни доброволци, показващи упражненията на отворени места.

Бързото и свободно разпространение на Фалун Гонг на обществени места 

Доброволец показва на минувачи на улицата медитативните движения от упражненията на Фалун Гонг. Фалун Гонг се разпространява безплатно сред хората предимно от уста на уста, като бързо привлича няколко десетки милиона практикуващи в цял Китай.

През 1996 година Фалун Гонг се оттегля от Китайската научно-изследователска асоциация по чигонг поради натиск за създаване на клонове на комунистическата партия и събиране на такси за практикуване.

Г-н Ли иска да предотврати политическото влияние върху практиката и да я запази като личностна, безплатна и без официално членство.

В резултат на това Фалун Гонг се превръща в най-голямата група извън контрола на Китайската комунистическа партия.

В средата на 90-те години партията се опитва да установи по-строг контрол върху всички чигонг групи. През 1996 година държавната асоциация, с която е свързан Фалун Гонг, призовава за създаване на партийни клонове сред последователите на практиката и се опитва да извлече печалба от учението на Фалун Гонг. Ето защо г-н Ли Хонгджъ решава да се оттегли от асоциацията с намерението да запази практиката безплатна, насочена към личността и без необходимост от официално членство. Фалун Гонг продължава да се разпространява неформално в организирана мрежа от места за медитация и координатори-доброволци в цялата страна. Freedom House, “Фалун Гонг: Религиозна свобода в Китай”

Несъвместимостта на ръководните принципи на Фалун Гонг с комунистическата и атеистичната идеология

Откакто завзема властта през 1949 година, ККП насилствено налага комунистическите идеали на китайския народ, особено по време на бурната Велика културна революция. Тази насилствена индоктринация заменя дълбоко духовната китайска култура с идеология на атеизма, материализма и борбата – тя учи хората да “намират радост” в борбата срещу небето, природата и един срещу друг.

В рязък контраст учението на Фалун Гонг възстанови древната мъдрост на духовното развитие, вярата в божественото и традиционните ценности, които заедно са поддържали китайската цивилизация в продължение на хилядолетия. Основните постулати на Фалун Гонг – Истинност, Доброта и Търпение, са точно обратното на комунистическата култура, която управлява чрез измама и борба.

Накратко, лидерите на ККП се опасяваха, че високият морален стандарт на Фалун Гонг може да подкопае насилствените, ленински тактики на партията за контрол над обществото.

Ревността и политическите мотиви на един човек

Бившият лидер на ККП Дзян Дзъмин лично планира, стартира и дирижира кампанията за елиминиране на Фалун Гонг въпреки противопоставянето на други висши ръководители. Той прави това в отчаян опит да укрепи собствената си власт.

Въпреки че има много малко съюзници в партията, Дзян Дзъмин става неин лидер през  1989 година благодарение най-вече на това, че подкрепя клането на Тиенънмън. Той не е популярен и сред членовете на централното политбюро на ККП – мнозина го смятат за преходна фигура, която предстои да бъде сменена след няколко кратки години.

Като бивш кмет на Шанхай, Дзян има репутацията на човек, който “се опитва да изглежда полезен, но не прави нищо”. Дори сред обществото Дзян е обект на подигравки заради поредицата от смущаващите му прояви пред световните лидери.

Докато имиджа на Дзян става все по-незавиден, а позицията му в партията продължава да бъде нестабилна, Фалун Гонг се разраства бързо, получавайки похвали и признания от цял Китай, включително от много правителствени агенции. Освен това Фалун Гонг възражда традиционните ценности – ценности, които комунистическият режим се опитва да потъпче в продължение на десетилетия.

Според много приближени на Дзян с времето той става все по-отчаян.

В стремежа си да укрепи своята власт и да потисне възраждането на традиционните ценности Дзян се обръща към тактиката, използвана от много лидери на ККП в миналото. Той започва насилствена кампания за елиминиране на част от китайското общество, като същевременно всява страх в останалата част, укрепвайки собствената си власт.

Репресиите [срещу Фалун Гонг] бяха предприети, за да се демонстрира и затвърди властта на китайското ръководство … Източници от комунистическата партия разкриват, че постоянният комитет на Политбюро не е одобрил единодушно репресиите и че президентът Дзян Дзъмин сам взема решението за ликвидиране на Фалун Гонг”. Позовавайки се на партиен служител, същият материал отбелязва, че “това очевидно е нещо много лично за Дзян “Вашингтон Пост”, 1999 година

Според “Вашингтон Пост” от 1999 година, “Репресиите [срещу Фалун Гонг] бяха предприети, за да се демонстрира и затвърди властта на китайското ръководство … Източници от комунистическата партия разкриват, че постоянният комитет на Политбюро не е одобрил единодушно репресиите и че президентът  Дзян Дзъмин сам взема решението за ликвидиране на Фалун Гонг”. Позовавайки се на партиен служител, същият материал отбелязва, че “това очевидно е нещо много лично за Дзян”.

В статия от февруари 2001 година тогавашният старши анализатор на CNN за Китай         Уили Лам пише, че Дзян “изглежда използва масовите репресии, за да насърчи лоялността към себе си”.

Двадесет и повече години по-късно преследването все още продължава.