Отприщен терор
It began in the middle of the night, July 20, 1999.
Под булото на мрака, из цял Китай полицията измъква хора от леглата. Много от тях са отведени в центрове за задържане и в затвори, други са пребити, а някои умират вследствие на мъченията.
Полицията действа по указания на върховното ръководство на комунистическата партия, начело на която е Дзян Дзъмин, наредил групата на Фалун Гонг да бъде смазана. Според повечето сведения Дзян Дзъмин е бил подразнен от популярността на практиката, чиито привърженици наброяват 100 милиона. И така, той решава да демонстрира властта си.
Два дни по-късно, на 22 юли 1999 г., Фалун Гонг е забранен в цялата страна. Това бележи официално началото на насилствената кампания в Китай, която вилнее повече от две десетилетия. Тя регистрира десетки милиони аполитични граждани като врагове на държавата.
“Заличете ги до три месеца!”
Ранните арести на хиляди практикуващи Фалун Гонг разкриват, че някои от тях са служители в централното правителство, в полицията и дори във военните сили. Практиката привлича хора от всички сфери на живота, от работници във фабрики до университетски преподаватели и кадри на Политбюро.
Дзян Дзъмин, като глава на атеистична, комунистическа и тоталитарна държава, таи в себе си много страх. Първо, заради популярността, бързия растеж и големия брой последователи на Фалун Гонг. И второ, заради силата на учението да възстанови духовния живот и традиционната китайска култура в обществото – нещо, което комунистическата партия се опитва да унищожи в продължение на десетилетия.
“Осквернете репутациите им! Съсипете ги финансово! И ги унищожите физически!”
След противопоставяне на Политбюро на Партията, чието мнозинство се възпротивява на репресиите на Фалун Гонг, Дзян Дзъмин заявява, че методът е заплаха за нея и че би било международна загуба на престиж, ако Фалун Гонг не бъде незабавно унищожен. Той завижда на популярността на Фалун Гонг и нарежда методът да бъде заличен в рамките на 3 месеца чрез използване на всички необходими средства.
Отдел 6-10 – подобен на Гестапо
Службата 6-10 е извънредно създадена полицейска силова работна група, отговорна за унищожаването на Фалун Гонг.
Отдел 6-10 е незаконно създаден. Името му идва от датата на създаването му – 10 юни 1999 г. Няма закони, очертаващи правомощията му. Сформиран е от Дзян Дзъмин и е представен в неговата реч пред елитни кадри на партията повече от месец преди Фалун Гонг да бъде официално забранен. Дзян Дзъмин заповядва на новосъздадения отдел: Незабавно организирайте силите!, Формирайте бойни стратегии! Бъдете напълно подготвени за работата по унищожаването му [на Фалун Гонг]!
В речта си, в която представя Отдел 6-10, Дзян Дзъмин нарежда да се сътрудничи безпрекословно на него и на филиалите му. Копия от речта са разпространени незабавно до всички нива на китайската бюрокрация. Всъщност Дзян Дзъмин, улеснен от обстоятелството, че всички китайски съдии са членове на комунистическата партия, поставя Отдел 6-10 над закона.
Правомощията на Отдел 6-10 са неограничени. Огромният китайски апарат за сигурност, включително полицейските сили и разузнавачите, е безусловно на негово разположение. Служителите на Отдел 6-10 имат право да дават заповеди и на големи корпорации, и на малки квартални организации за насочване на всички усилия към задържане на практикуващи Фалун Гонг.Нещо повече, Дзян Дзъмин, улеснен от членството на китайските съдии в комунистическата партия, нарежда на Отдел 6-10 да използва “всички необходими средства”, което го прави най-известното звено за прилагане на екстремни мъчения.
Полицейски набези, претърсвания на домовете, отвличания и арести
Тъмните дни на Културната революция се завръщат през юли 1999 г., когато ККП започва кампанията срещу Фалун Гонг.
Полицията нахлува в домовете на практикуващите, конфискува ценности, унищожава материали за Фалун Гонг, отвежда последователите му в центрове за задържане или принудителни трудови лагери.
По улиците се движат камиони с високоговорители, пронизващи въздуха с клевети и хули за Фалун Гонг.
Хонконгски вестник съобщава, че през първата седмица на репресиите са били задържани 50 000 души. През първите няколко седмици практикуващи Фалун Гонг са събирани и затваряни по стадиони, тъй като внушителният брой центрове за задържане и затвори в Китай не може да побере огромния брой арестувани.
Повсеместните изгаряния на книгите на Фалун Гонг навяват спомени за Културната революция
Съгласно заповедта на ръководството на ККП местните власти в цялата страна полагат настървени усилия за унищожаване книгите и информационните материали за Фалун Гонг. Претърсват се книжарници, мултимедийни магазини, копирни центрове, продавачи и печатници. Санкциониран е всеки, който ги притежава и разпространява.
Само за три месеца китайските власти конфискуват, изгарят и унищожават десетки милиона книги на Фалун Гонг, видео- и аудиокасети, както и други подобни материали в цялата страна.
нищожаването на публикациите на Фалун Гонг дава знак на китайската общественост за сериозността на кампанията, провеждана от режима. Този тип публични прояви обаче оказват обратен на очаквания ефект върху мнозина, които се затварят при мисълта, че може да преживеят отново ужасите на Културната революция.
От масовото унищожаване на книгите на Фалун Гонг става ясно и че режимът се стреми да заличи всички доказателства, които биха могли лесно да опровергаят измислиците и изопачените вярвания на Фалун Гонг, предвидени за пропаганда срещу него в държавните медии. Тази пропаганда обаче се оказва ефективна. Обществеността губи достъп до книгите на Фалун Гонг, докато централните агенции за пропаганда и медиите са добре подготвени да запълнят празнотата. Те изкривяват ученията на Фалун Гонг, за да оправдаят репресивната кампания.
Тайна пресконференция с участието на западни медии се оказва смъртоносна
Октомври 1999 г. Кампанията за преследване на Фалун Гонг продължава трети месец.
Без публично отразяване, в изключително сурова заобикаляща ги среда, няколко китайци, практикуващи Фалун Гонг, тайно организират в Пекин пресконференция за западни медии, на която присъстват репортери от Ройтерс, Асошиейтед прес и Ню Йорк Таймс.
По време на пресконференцията практикуващите Фалун Гонг разкриват пред медиите преживяванията си по време на преследването и заявяват, че се стремят свободно да практикуват и да изповядват вярата си.
На следващия ден снимки от пресконференцията са изложени на първата страница на Ню Йорк Таймс.
Двама практикуващи Фалун Гонг, присъствали на пресконференцията, след нея са измъчвани до смърт в китайски арест.
Китайските власти започват да упражняват насилие върху чуждестранните журналисти, отразяващи разгръщането на репресиите срещу Фалун Гонг.Китайските власти за обществена сигурност отнемат временно документите на петимата чуждестранни репортери, присъствали на тайната пресконференция. През следващата седмица Китайското външно министерство им отправя предупреждения. Един от чуждестранните репортери получава много строго предупреждение, наречено просто експулсиране.
“Нашите членове са следени, задържани, разпитвани и заплашвани. Телевизионните репортери съобщават смущения в сателитните предавания и забавяне на доставките на видеоклипове. На някои безразборно са конфискувани журналистическите карти, както и картите и разрешенията им за пребиваване. Някои са заплашени с по-нататъшни, по-сериозни действия.”
Показен процес: 18 години в затвора за практикуване на Фалун Гонг
26 декември 1999 г. Определен точно за деня след Коледа, за да бъде избегната вероятността западните медии да попаднат на съответната информация, китайското правителство провежда демонстративен процес, в който осъжда четирима видни практикуващи Фалун Гонг на седем до осемнадесет години затвор.
Китайските служители успяват да попречат на чуждестранните медии да излъчат зрелищния процес. Повече подробности не са съобщени, тъй като отразяването от западните медии не е целта. Процесът е излъчен по телевизията в цял Китай (където Коледа не е официален празник). Той съдържа ясно послание към обществеността – да бъде преустановено практикуването на Фалун Гонг.
Хюман Райтс Уотч осъжда суровите присъди: Тези членове на Фалун Гонг не трябваше никога да бъдат арестувани, още по-малко да получат тежки присъди.
Изтезания и смъртни случаи в ареста
25 октомври 1999 г. Смъртта на 17-годишната Чен Ин в полицейския арест е първото потвърдено съобщение за практикуващ Фалун Гонг.
През следващите месеци се изнасят още доклади, голяма част от които включват подробности за изтезания и тежки злоупотреби в ареста.
Поради трудностите и рисковете, съпътстващи събирането на сведенеия за смъртните случаи в арестите и предаването им на работещи по защита на правата на човека извън Китай, често информацията за даден случай се публикува седмици или месеци след него.
Към средата на 2000 г. обаче действителността е очевидна: практикуващи Фалун Гонг са измъчвани редовно в китайските арести и в много случаи хората издъхват вследствие на изтезанията. Нещо повече, свободата на действия, дадена от Дзян Дзъмин – да се използват всички необходими средства, води до широко разпространение на зверствата, принуждаващи практикуващите Фалун Гонг да се отказват от вярата си.
Уолстрийт Джърнъл, Смъртоносно упражнение
Иън Джонсън от Уолстрийт Джърнъл публикува през 2000 г. необичайна поредица от статии, описващи подробно нарастването на жестокото насилие, упражнявано от китайския режим върху практикуващи Фалун Гонг, както и факта, че указанията за кампанията идват директно от Пекин.
Г-н Джонсън печели наградата Пулицър през 2001 г. за поредица статии за Фалун Гонг, описващи как служители в Китай са получили изрични заповеди да изтезават и осакатяват практикуващи Фалун Гонг, които не са се отказали от вярата си.
Година след публикациите на Джонсън, Уошингтън Поуст също публикува материал, описващ как местните служби получават изрични заповеди да изтезават и да осакатяват практикуващи Фалун Гонг, които не се отказват от вярванията си.
Уошингтън Поуст: Изтезанията пречупват Фалун Гонг
Август 2001 г.
След година и половина изпивани трудности при потискане на движението, правителството за първи път тази година одобри системното насилие над групата, създаде система за обучение за промиване на мозъци и предприе засилени мерки за премахване на последователите от квартал до квартал, както и от всяко работно място.
Последно средство за практикуващите: площад Тянанмън
Януари 2000 г. В продължение на месеци държавните медии са изпълнени с неверни репортажи, злепоставящи Фалун Гонг.
Практикуващите Фалун Гонг са гонени от университети и уволнявани от работни места. Домовете им са претърсвани от полицията. Всеки практикуващ е изправен пред реалната заплаха да бъде изправен пред съда.
Мнозина са изпратени в трудови лагери принудително и без съд.
Всички официални канали за обжалване пред правителството са затворени.
И така, след като няма към кого да се обърнат, практикуващите Фалун Гонг започват да отправят публични призиви на площад Тянанмън.
Първоначално демонстрациите са малки и нарядко, но скоро хората започват да се стичат от всяка част на Китай в Пекин, за да стъпят на площада, да издигнат транспаранти с основните принципи на Фалун Гонг – Истинност, Състрадание и Търпение – и да провъзгласят невинността си.
“Членовете на Фалун Гонг провеждат нетипични протести”, отбелязва Ройтерс в своя репортаж за китайските практикуващи, отправящи призив към властите. “На 29 октомври десетки членове утвърдиха гражданското си неподчинение, като седнаха в позиция лотос на площада и мълчаха стоически, докато полицаите ги ритаха, нанасяха им удари и ги влачеха за косите до микробуси.”
“Ние не мразим хората, които ни бият. Те са чули твърде много лъжи. Не знаят истината за нас”, обясни един практикуващ.
Въпреки присъствието на полицията за обществена сигурност, на въоръжената и на цивилната полиция, навсякъде по площада непрестанно прииждат практикуващи, неуморно разобличаващи публично лъжите на ККП.
В деня на Китайската лунна новогодишна нощ на 4 февруари 2000 г. група практикуващи Фалун Гонг едва започнали да практикуват медитация на площад Тянанмън, когато “полицията се нахвърля внезапно върху протестиращите, тичайки към тях от всички краища на площада. Те ги ритаха, удряха и влачеха за краката, вкарваха ги в микробуси и ги отвеждаха”, съобщава Агенция Франс Прес на 5 февруари 2000 г. “Китайската полиция е задържала стотици, а може би и хиляди практикуващи”, се казва в статията.
Унищожителната цена на тиранията
Доклад на Отдела за обществена сигурност на партията от 2001 г. разкрива, че само на едно място на площад Тянанмън разходите за арестуване на практикуващи Фалун Гонг достигат 2,5 милиона юана на ден, което възлиза на почти 910 милиона юана годишно.
In the whole country, from cities to remote rural areas, from the police in police stations and public security departments to the personnel at all branches of the “610 Office,” Jiang Zemin employed at least a few million people to persecute Falun Gong.
Само разходите за заплати вероятно надхвърлят сто милиарда юана годишно.
“Финансовите ресурси, използвани за справяне с Фалун Гонг, надвишават разходите за война.”
Освен това Дзян Дзъмин харчи огромни суми за разширяване на лагерите за принудителен труд, за изграждане на центрове за промиване на мозъци и системи за наблюдение. Той използва и парични стимули за насърчаване на по-голям брой хора да вземат участие в преследването на Фалун Гонг. В много области наградата за арестуването на практикуващ Фалун Гонг е няколко хиляди и дори десет хиляди юана.
Пропагандата се проваля. Общественото мнение за Фалун Гонг не се променя
След близо 18 месеца яростна кампания от страна на ККП китайският народ продължава да изразява презрението си към Дзян Дзъмин във връзка с преследването на практикуващи Фалун Гонг. Кампанията за насочване на общественото мнение срещу Фалун Гонг изглежда обречена на провал.
Неудовлетворението на ръководството на ККП от провала на плана за бързо изкореняване и унищожаване на Фалун Гонг е очевидно в медийното му отразяване. Към 2001 г., за разлика от по-ранните изявления на китайското правителство, войната срещу Фалун Гонг все още не е спечелена и широките маси трябва да бъдат накарани да разберат жестокостта на нашата битка с Фалун Гонг.
И така, Дзян Дзъмин и неговите стари приятели разработват план…
Измамата „Самозапалване“ обръща тенденцията
23 януари 2001 г. Настъпва Китайската новогодишна нощ – навечерието на новото хилядолетие. Твърди се, че петима души са се самозапалили на площад Тянанмън. В рамките на часове китайските власти заливат държавните медии с ужасни фотографии на събитието, твърдейки, че самозапалилите се са практикуващи Фалун Гонг.Няколко дни по-късно статия на Уошингтън Поуст разкрива, че поне двама от самозапалилите се никога не са били виждани да практикуват Фалун Гонг. През следващите седмици допълнителни доказателства разкриват, че случаят е инсцениран.
“The regime points to a supposed self-immolation incident in Tiananmen Square on January 23, 2001 as proof to slander Falun Gong. However, we have obtained a video of that incident that in our view proves that this event was staged by the government.”
Във вътрешността на Китай обаче, където държавните медии изобилстват от материали, обвиняващи Фалун Гонг за трагедията, случаят се превръща в основен инструмент, използван от китайските власти за насочване на общественото мнение срещу метода.
В рамките на един месец властите издават и започват да разпространяват лъскави брошури, съдържащи цветни снимки на овъглените тела. И нова вълна от пропагандно напрежение запълва новините, телевизионните програми, училищата и работните места. За събитието се говори навсякъде и по всяко време.
Осем милиона ученици от цялата страна се присъединяват към пропагандата и образователните дейности с витрини, плакати, дипляни и видео дисплеи, заклеймяващи Фалун Гонг. В училищата са насрочени часове за борба с Фалун Гонг; 12 милиона младежи в цялата страна писмено осъждат Фалун Гонг.
Безкрайното пропагандно отразяване на самозапалването превръща широката публика от съмишленици на Фалун Гонг в хора, безразлични към репресията. Омразата към Фалун Гонг са засилва значително и режимът на Дзян Дзъмин се възползва от възможността за засилване на преследването.
According to incomplete statistics, during the first eighteen months of the persecution, 173 practitioners were persecuted to death. After the “self-immolation” incident, the death toll increased sharply to 869 in the following thirty-six months.