„Противоречив“ ли е Фалун Гонг?

В периода 1992 г.  – 1999 г. методът е широко разпространен. Според статия на Ню Йорк Таймс от 27 април 1999 г. „над 70 милиона души се облагодетелстват от Фалун Гонг, което го прави единствената, най-популярна практика, ориентирана към духа и здравето, в историята на Китай. В повечето паркове всяка сутрин десетки, дори стотици хора изпълняват упражненията на Фалун Гонг; сред привържениците му са елитни офицери от Народно-освободителната армия, учени и държавни служители“.

Защо Фалун Гонг е толкова привлекателен? Защото повишавайки нравствеността, той подобрява човешкото физическо и психическо здраве. Преподаването на вековни добродетели го определя като положителен. Подходящ е за всеки и лесно можеш да се присъединиш към общността му. Практикува се в обществени паркове, а всичките му книги и лекции са достъпни онлайн без заплащане.

Фалун Гонг е високо ценен от различни официални институции, включително Министерството на обществената сигурност и Националната комисия по спорт на Китай. Някои служители го представят като панацея за проблемите в здравеопазването на застаряващата нация.

Когато през 1999 г. комунистическото управление на Китай го забранява, Фалун Гонг за пръв път се изправя пред потенциален проблем за легитимността си – вътрешен и международен, предвид популярността си. Групата обаче не е обвинена в нарушаване на закона. Бюрото за обществена сигурност я разследва, но не регистрира незаконни прояви.

Какво е решението на партията? Да демонизира Фалун Гонг чрез клеветнически кампании в държавните медии и сложни ПР кампании извън китай. Това има и друга цел: да отклони вниманието на хората от многобройните реални и належащи социални проблеми, особено от корупцията в държавната администрация – заплаха за разединяването на нацията.

Объркани ли са хората от многократно повтаряните твърдения на партийните органи, че Фалун Гонг е разрушителен, опасен и подъл? Три обстоятелства ще ни помогнат да отговорим на този въпрос:

Първо, повечето от унизителните твърдения, свързани с Фалун Гонг, са изказани от партията-държава, веднага след като тя решава да преследва групата.

Второ, независимите репортери, дръзнали да разследват подобни изказвания, са били заплашвани, малтретирани и дори арестувани. При интервюиране на съответни източници на информация партийните твърдения се оказват измислици.

Трето, въпросните твърдения не са изказани в никоя от останалите 70  некомунистически държави, в които Фалун Гонг се практикува свободно. В демократичен Тайван например стотици хиляди хора изпълняват ежедневно упражненията и методът се радва на уважение и високо признание.

Тогава в какво се състои проблемът? В грубите нарушения на правата на човека от китайската комунистическа власт спрямо аполитични, миролюбиви и следващи закона граждани.

Властите в Пекин насочват интереса на масите към това кои са тези хора, а не към това на какво са подложени.

Пълен списък на заблудите »