В навечерието на преследването

Първоначално, след публичното му представяне в Китай в началото на май 1992 г., Фалун Гонг е една от многобройните чигонг групи, регистрирани в Асоциацията за изследване на чигонг – независима китайска държавна структура. В продължение на няколко години практиката се радва на официално одобрение и дори поощрение.

Семинари на Фалун Гонг се провеждат в “Народната зала на героя” и в китайските посолства от Париж до Ню Йорк. Редица служители на правителството и Китайската комунистическа партия (ККП) приемат положително практиката.   

През март 1996 г. Фалун Гонг се оттегля от Асоциацията за изследване на чигонг, след като отказва да изпълни нейното искане за събиране на такси от практикуващите. Фалун Гонг настоява за своята независимост, за ненамесата на  правителството или ККП в неговото общество.

След като Фалун Гонг се оттегля от Асоциацията за изследване на чигонг, Бюрото за обществена сигурност започва да следи последователите му. 

Оттеглянето е последвано от нападащи Фалун Гонг публикации в местните медии, които са контролирани от ККП. Бюрото за обществена сигурност започва да следи привържениците на Фалун Гонг, а книгите му (по това време национални бестселъри) стават забранени за публикуване. Въпреки нарастващия брой на практикуващите –  през 1998 г. той достига приблизително 70 милиона – наблюдението и потискането им нараства.

През април 1999 г. в град Тиендзин е публикувана статия, осмиваща Фалун Гонг. Автор на статията е Луо Ган – зет на шефа на Бюрото за обществена сигурност на Китай и член на властващия Постоянен комитет на Политбюро на ККП.

От 19 до 24 април  1999 г. практикуващи Фалун Гонг провеждат мирни бдения пред офиса на вестника, призовавайки за оттегляне на материала – законен подход за незабавно опровержение  при подобни изолирани инциденти, постигал успех при други случаи в Китай в края на 90-те години. Бюрото за обществена сигурност в Тиендзин обаче изпраща Полицията за борба с безредиците, чиито служители нанасят побой на демонстрантите.  45-ма последователи на Фалун Гонг са арестувани.

Полицията обяснява на практикуващите Фалун Гонг, настояващи за освобождаване на задържаните, че действа по нареждане на Пекин и че освобождаването трябва да бъде разрешено оттам. Полицейски служители съветват практикуващите да внесат петиция в столицата: „Само в Пекин проблемът може да бъде разрешен“.

На 25 април 1999 г. практикуващи Фалун Гонг се събират пред централната апелативна сграда в Пекин, за да пледират за преустановяване на натиска върху тях и ограниченията за публикуване на книгите им, както и за освобождаване на незаконно задържаните практикуващи. Събирането е мирно и порядъчно. Същата вечер исканията на практикуващите са изпълнени, арестуваните в Тиендзин са освободени. Всички се прибират по домовете си.

Събирането на 25 април се оказва много важно. ККП го представя като „обсада“ на централния правителствен комплекс. Така партията политизира Фалун Гонг както в Китай, така и в други страни. И макар Фалун Гонг да е напълно аполитичен метод за самоусъвършенстване, ККП започва да прокарва идеята, че той  се бори с нея за властта.

On April 25th, 10,000-20,000 Falun Gong adherents gathered peacefully outside the government’s central appeals office, and were directed by security forces to assemble immediately outside the Zhongnanhai central government compound.

На среща с тогавашния премиер Джу Ронджъ и други висши лидери няколко практикуващи Фалун Гонг настояват за прекратяване на натиска върху групата им и за отмяна на забраната за издаване на книгите им. Настояват също така за освобождаване на практикуващите в Тиендзин. Джу ги уверява, че партията не е против Фалун Гонг и обещава задържаните да бъдат освободени. Привечер, по инструкции на централното правителство, в Тиендзин са освободени всички задържани практикуващи.

Разгневеният Дзян Дзъмин: Комунистическата партия трябва да изкорени Фалун Гонг

Тогавашният лидер на партията Дзян Дзъмин се отнася към събирането на практикуващите по съвсем различен начин. Свидетели твърдят, че той е бил озлобен от мащабната демонстрация пред правителствения комплекс и обезпокоен от размера и независимостта на Фалун Гонг. Дзян разглеждал моралната му философия като несъвместима с партийния атеизъм. Същата вечер висшият партиен лидер решава, че комунистическата партия трябва да изкорени Фалун Гонг – религия с толкова последователи, колкото членовете на партията.

В последствие ККП започва масирани организирани атаки срещу последователите на Фалун Гонг.

Журналистическите анализи сочат, че решението за това е било взето от Дзян Дзъмин. Източници, цитирани от Washington Post например заявяват, че „Дзян Дзъмин е решил еднолично Фалун Гонг да бъде елиминиран“, и че „е избрал лесна според него мишена”. Някои анализатори предполагат, че мотивът за забраната на Фалун Гонг до голяма степен се крие в желанието на Дзян да укрепи политическата власт във вътрешността на Политбюро на ККП.  Според други Дзян и други висши партийни лидери са били разтревожени от факта,  че бидейки  противоположен на твърдия атеизъм на партията, Фалун Гонг е заплаха за идеологическото й господство в Китай. Режимът  до голяма степен е поддържан чрез корупция, насилие и извършване на лични услуги, които до голяма степен биха били затруднени в случай, че голяма част от населението приеме от цялото си сърце истинността, състраданието и толерантността за свои житейски принципи.

През пролетта на 1999 г. поредица от събития водят към връхната точка на репресията. В края на април сред ръководството на партията е разпространено писмо от Дзян Дзъмин с инструкции за изучаване и прилагане на неговите директиви. Писмото определя Фалун Гонг като държавен враг, който трябва да бъде наблюдаван и контролиран с цел безопасността на ККП. Тази позиция е включена в Меморандум от май 1999 г., разпространен сред членовете на партията в Китай.

На 10 юни 1999 г. Постоянният комитет на Политбюро създава Отдел 6-10 като подразделение на партията. Единствената цел на отдела е (и продължава да бъде) да наблюдава и преследва практикуващи Фалун Гонг (и други неодобрявани религиозни групи).

Истинност, Състрадание и Търпение са официално забранени в Китай 

На 20 юли 1999 г. стотици привърженици на Фалун Гонг са арестувани от силите за сигурност и задържани. Два дни по-късно, на 22 юли, официално е обявена „забраната“  на Фалун Гонг.

Китайски адвокати и международни експерти: Това преследване е незаконно

Според правни експерти нито Отдел 6-10, нито ККП са имали законни правомощия да действат от името на държавата, предприемайки тези мерки срещу Фалун Гонг. Според китайски юристи и международни експерти като Фондацията за защита на правата на човека, забраната за практикуване на Фалун Гонг сама по себе си е незаконен акт според китайското и международното право.

Първоначално пресата, контролираната от ККП, обявява, че Фалун Гонг е забранен официално като заплаха за обществения ред. Неговите „теизъм“ и ценности – истинност, състрадание и толерантност – са несъвместими с марксисткия материализъм. Обратно на общоприетото  мнение, по това време Фалун Гонг не е бил забранен като „зла религия“ или „зъл култ“. Този унизителен етикет е поставен три месеца след началото на репресиите като средство за подкопаване на общественото съчувствие към практикуващите, а впоследствие – и като оправдание за забраната.

Забрана на книги и материали, популяризиращи Фалун Гонг

Според официални документи на Бюрото за обществена сигурност от юли 1999 г. публичното излагане на всякакви символи или изображения, свързани с Фалун Гонг, е забранено. Забранени са притежаването или разпространението на книги и материали за популяризиране на Фалун Гонг, събиранията за практикуване на упражненията му, както и организирането на събития с цел оспорване на тези забрани.   

Тези, които продължават да практикуват Фалун Гонг (дори само в собствените си домове) и които мирно се противопоставят на репресиите, често са безпричинно затваряни, измъчвани и понякога убивани при опити на силите за сигурност да ги принудят да се отрекат от духовните си вярвания. Онези, които се отказват от практиката под натиск, са подложени на наблюдение и тормоз след освобождаването им, за да не бъде допуснато завръщането им към Фалун Гонг. Насилственият духовно-религиозен прелом е първоначалната и си остава крайна цел на кампанията на партията срещу Фалун Гонг.