Защо не съм чувал за това?

Коя е най-голямата група затворници на съвестта в света, т.е. хора, вкарани в затвора заради убежденията или възгледите им? Много малко образовани медийни потребители на Запад са запознати с това – Китай, където са затворени привържениците на Фалун Гонг, е твърде отдалечена страна.

Изчисления на различни организации за защита на правата на човека, потвърдени наскоро в проучване на Итън Гутман от последните две години, сочат, че понастоящем броят на практикуващи Фалун Гонг в китайските затвори е поне 200 000, а вероятно и много по-голям. Според представител на Тибет, когото интервюирахме в Тайпе, броят на тибетските затворници на съвестта е приблизително 5 000. Нараства неуточненият брой на местни християни, затворени в Народната република, но той все още е далеч по-малък от този на практикуващите Фалун Гонг.

Защо толкова малко хора, включително представители на академичните среди, са запознати с този факт и каква роля са изиграли медиите при формиране на общественото мнение за Фалун Гонг? Това са някои от въпросите, на които ще се опитаме да дадем отговор в този материал.Редовен читател на Ню Йорк таймс например може никога да не узнае за Фалун Гонг. Друг би могъл да остане с впечатлението, че репресиите срещу Фалун Гонг са извършвани преди десетилетие и вече не заслужават внимание. А трети може без колебание да вземе Фалун Гонг за преследвана странна, шантава група, вероятно недостойна за съчувствие. Тези разбирания се коренят в моделите на медийно отразяване, описани по-долу.

Дебати

Дебатът между религиозни елити и вярващи – от една страна, и религиозни журналисти – от друга, за безпристрастното и точно отразяване на религиите в медиите продължава. Първите твърдят, че религиите и последователите им са редовно представяни отрицателно и без необходимата за разбиране на съответните вярвания и поведение контекстуализация. Вторите твърдят, че отразяването е справедливо, балансирано и безпогрешно.

Представянето на Фалун Гонг в медиите е обект на подобен дебат. От една страна, привържениците и поддръжниците му твърдят, че в западните медии то е несправедливо – подценяват се документирани жестокости, групата и убежденията й често са омаловажавани,  проявява се твърде много доверие към необосновани твърдения, идващи от Пекин. Журналистите обаче твърдят, че действат обективно и че предоставят на двете страни в конфликта еднаква възможност да изразят своите виждания – според тях представянето на Фалун Гонг е достоверно и точно.

Следователно отразяването на Фалун Гонг е особено значимо на фона на общия дебат за представянето на религиите и по-специално – на новите религиозни групи, в западните медии. Важността му е много голяма предвид броя на човешките животи, за които става въпрос. Моето проучване всъщност установи, че отразяването в западната преса често води до конкретни последици по отношение на преследването на практикуващите Фалун Гонг в Китай.

(Бележка на редактора на FDIC: Тази съкратена версия на статията не съдържа неофициална информация за Фалун Гонг и за тежките нарушения на правата на човека по отношение на практикуващите.)

Как западната преса отразява всичко това?

За да проуча начините, по които репресиите бяха отразени в западната преса, анализирах 1852 статии за Фалун Гонг от периода  1999 г. – 2007 г. в седем англоезични вестника (Ню Йорк Таймс, Уолстрийт Джърнал, Уошингтън Поуст, Ел Ей Таймс, Ю Ес Ей Тудей, Лондон Гардиан и Дъ Аустралиън) и три телеграфни агенции (Асошиейтед Прес, Ройтерс и Франс Прес). Статиите бяха изследвани с помощта на основни техники за количествен анализ, използван при медийни изследвания, идентифициращи ключови думи, източници на новини в заглавията, начални изречения и определяне на броя публикации за този период. Ето важните констатации:

Открития

1. Умора от състрадание: обемът на информацията за Фалун Гонг намалява, когато изтезанията и убийствата на привържениците се увеличават.

Първата графика показва общия брой новинарски статии за Фалун Гонг, публикувани в разгледаните седем водещи вестника, в продължение на половин година.

Въпреки относително големия интерес към тази действителност, след като новината за нея се появи за първи път, с течение на времето западната преса постепенно започна да я игнорира. Причина за това обаче не беше отслабването на преследването. Напротив,  преследването ескалираше, докато пресата отстъпваше назад.

В синьо на тази графика е броят статии на Асошиейтед Прес за една година, в които поне веднъж се споменава за Фалун Гонг. В червено е броят на документираните смъртни случаи на практикуващи Фалун Гонг (според www.faluninfo.net) вследствие на репресивната кампания. Подобни съотношения бяха регистрирани във всяка от анализираните медии.Видно, че когато документираният брой  смъртни случаи на практикуващи Фалун Гонг след изтезания в ареста се увеличава, броят на статиите в западната преса (в случая в Асошиейтед прес) бързо намалява.

2. По отношение на новините и начина на тяхното формулиране влиянието на ККП е по-голямо в сравнение с това на Фалун Гонг или на правозащитните организации.

Това проучване поставя въпроса: Кои са източниците на новини за Фалун Гонг?. За да дадем отговор на този въпрос, разгледахме източниците, посочени в заглавието или във водещото изречение на дадена статия. Ако заглавието на статията беше Информационен център на Фалун Гонг: още трима практикуващи, измъчвани до смърт, публикуването на статията беше  категоризирано като предизвикано от Фалун Гонг. Ако вместо това беше Новини от Синхуа: Фалун Гонг е смазан, публикуването се определяше като инициатива на китайското правителство.

Следващата графика показва броя на статиите, в които китайското правителство (КП), Фалун Гонг (ФГ) и организациите за защита на правата на човека (ПЧ) са посочени като основен информационен източник в заглавията или в началните параграфи на Франс Прес (AFP) и новините на Ройтерс.

Видно е, че статия за Фалун Гонг е над два пъти по-вероятно да бъде забелязана и често е прикачена към публични изявления или действия на китайското правителство, ако идва от негови източници, за разлика от статия, идваща от Фалун Гонг или организации за защита на правата на човека. Това не е защото Фалун Гонг не е успял да предостави материали на медиите. Информационният му център редовно публикува съобщения за пресата от 1999 г. насам. Аз лично присъствах на пресконференции, организирани от практикуващи Фалун Гонг в Лос Анджелис, Ню Йорк и Вашингтон, на които не се появи нито един журналист.

3. Западната преса възприема унизителни, двусмислени термини, характеризиращи Фалун Гонг, често вкоренени в китайската държавна пропаганда.

В 78 % от статиите на Франс Прес и Ройтерс например Фалун Гонг е окачествен като като зъл култ. Тези думи почти винаги се приписват на ККП,  напр. Китайското правителство смята Фалун Гонг за зъл култ. Вестници като Ню Йорк Таймс често изпускат зъл и наричат Фалун Гонг култ, но под това стои името на автора на съответния материал. Подобни определения се появяват дори в заглавия. Не се дискутира обаче защо Фалун Гонг трябва да бъде обрисуван като такъв, дали това е вярно или кой е източникът на това разбиране.

Терминът, който ККП използва на китайски, за да дискредитира Фалун Гонг, се превежда по-точно като хетеродоксална религия. Но очевидно, за да въздейства върху мненията на Запад, в дискусиите за Фалун Гонг на английски ККП налага термина зъл култ с всичките му негативни конотации. ККП се опита да сравни Фалун Гонг с Аум Шинрикьо, Народния храм, Клонът Давидианци и други групи, популярни на Запад като разрушителни култове. Поставеният на Фалун Гонг етикет е брилянтен PR ход на ККП – безспорното възпроизвеждане на този термин от западните журналисти е индикация за това.

Журналистите признаха, че се стремят да пишат балансирани статии за Фалун Гонг, в които и двете страни да получават справедлива възможност за излагане на своите възгледи. Без да се спирам на въпроса дали такава цел съответства на етична или журналистическа отговорност, когато се касае за жестокости в областта на правата на човека, проучих дали е постигнат такъв баланс. За целта проверих колко често се дава право на всяка от страните да отговори на обвиненията на другата. Установих, че когато журналистите цитират основното обвинение на ККП, а именно че привържениците са починали вследствие на отказ от лекарства или на самоубийство (като по този начин оправдават нарушаването на забраната за това), Фалун Гонг получава възможност за отговор в 17,9 % от случаите. Когато журналистите цитират основното обвинение на Фалун Гонг – че привържениците са измъчвани до смърт, ККП може да отговори в 50,2 % от случаите. Т.е., журналистите са почти три пъти по-склонни да дадат шанс на ККП да се защити.Освен това твърденията на ККП, че привържениците на Фалун Гонг са опасни за себе си, не са потвърдени от външен източник и в няколко случая изглеждат доста съмнителни. Исковете за изтезания и убийства, от друга страна, са документирани от множество правозащитни организации, както и от годишни доклади на Държавния департамент на САЩ и от ООН. Журналистите обаче почти никога не определят  твърденията на ККП като непотвърдени и зависими. При цитиране на информация за измъчвания на практикуващи Фалун Гонг те редовно допълват, че такива твърдения са предполагаеми и че не могат да бъдат проверени.

Анализ – познати модели

На пръв поглед резултатите от това проучване може да изглеждат доста шокиращи. Западните медии обърнаха гръб на тази действителност, точно когато нарушенията на правата на човека нарастваха, и продължиха да игнорират преследването, дори когато изтезанията и убийствата излизаха извън контрол. Нещо повече, извършителят  – в случая Китайската комунистическа партия, най-често е диктувал какво да се докладва и е повлиял на езика, с който е описвана преследваната от него група.

И все пак от гледна точка на изследвания на медийната среда, тези открития не са изненадващи. Проучванията отдавна сочат, че правителствените източници се ползват с много повече доверие в сравнение с тези на общностните групи и че правителствените действия или изявления се считат за по-достойна тема за новини. Същите проучвания потвърждават предишни констатации, че за медиите е трудно да отразяват нарушения на правата на човека и далечни страдания, проявяващи се често като умора от състрадание и липса на контекстуализация (вж. доклад от 2002 г. на Международния съвет за политика на правата на човека).

Целта на нашето проучване бе да установи начина, по който се третират новите религии в западната преса, и то потвърди установеното досега. Първо, то подкрепя констатациите на Стюарт А. Райт (през 1997 г.), че новините за непопулярни или крайни религии често се основават на необосновани твърдения или действия на правителството, формирани от неточни или слаби доказателства. Това е видно от неквалифицираното разпространение в западната преса на различни твърдения на ККП за Фалун Гонг, целящи да оправдаят кампанията й за унищожаване на групата.

Проучването ни подкрепя констатациите на Харви Хил, Джон Хикман и Джоел Маклендън (2001 г.), че новите религиозни движения непрекъснато са описвани с унизителен език. По този начин по-езотеричните практики на отдавна установената религия могат да бъдат описани с термини като „традиционни“, докато тези на нова група ще бъдат изобразени, а в случая с Фалун Гонг – понякога директно наречени – странни, ексцентрични и шантави.

Най-забележителният пример е съмнителното използване на думата култ за окачествяване на Фалун Гонг. Независимо от начина, по който учените – експерти по религии, могат да използват този термин (в този случай те на са били консултирани, а и мненията им са рядко цитирани от журналисти), няма никакво съмнение, че терминът носи много негативни значения. Коректно ли е това?

Последователите на Фалун Гонг са голяма група от десетки милиони, работещи в различни сфери, създаващи семейства и водещи обичаен живот. Фалун Гонг не изисква изолиране от обществото и не включва финансови или имуществени задължения и ограничения. Най-важното може би е, че в историята на Фалун Гонг няма данни за насилие, дори след преследване в продължение на десетилетие.Джон Дарт (през 1997 г.) и Джудит М. Буденбаум (през 1998 г.) предупреждават за неаргументираната употреба на термина култ от медиите и негативното му значение, често свързвано с насилие. Окачествяването на Фалун Гонг е извършено от ККП, а западните медии просто налапват въдицата, съдействайки за дискредитиране и  маргинализация на групата в международен мащаб, поставяйки й труден за премахване етикет.

Специфични фактори

В случая с Фалун Гонг няколко допълнителни фактора допринасят за това явление. Заслужава си да ги разгледаме накратко:

1. Непознаването на китайските традиции за самоусъвършенстване. За западните журналисти е достатъчно предизвикателство да се справят с вярванията на нови религиозни групи, произлизащи от юдео-християнските традиции, но Фалун Гонг възникна от непозната китайска традиция за самоусъвършенстване. Много малък брой журналисти бяха достатъчно запознати с чигонг, с различните му практики и явления, още по-малко – с даоистките здравословни дисциплини и будистките концепции за трансформация на енергия. В контекста на тези традиции, включително практики като тибетския будизъм, възгледите на Фалун Гонг и метафизичните описания едва ли са ексцентрични.
2. Трудности, предизвикани от ЦК, и трудности, свързани с достъпа. Предизвикателство пред журналистите в Китай е апаратът за сигурност на комунистическата партия. Журналистът Рупърт Уингфийлд-Хейс от Би Би Си е проследен, задържан и дори физически нападнат след навлизането му в същността на историята за Фалун Гонг. Журналистите нямат достъп до трудови лагери, затвори или центрове за задържане с изключение на редки обиколки с екскурзовод из някои лагери. Добросъвестният журналист също така може да избягва срещи с практикуващи Фалун Гонг в Китай предвид риска за живота на интервюираните. Има твърде много примери за практикуващи, затваряни, измъчвани и убивани след разговори с чуждестранни репортери или служители в областта на правата на човека.
3. Автоцензура. Медийните професионалисти са наясно, че Фалун Гонг е една от най-чувствителните теми-табу в днешен Китай. Журналистите споделиха, че водят т. нар. затъмняваща политика, т.е. че не докосват новините за Фалун Гонг. Репортерите и редакторите стоят далече от историите за Фалун Гонг поради лични съображения, както и поради риск от загуба на възможности за заемане на държавни постове, тормоз или отнемане на разрешителните им за журналистическа практика. Медийните конгломерати търсят достъп до китайския пазар, целят уебсайтовете им да са достъпни в държавата и разработват проекти за сътрудничество. Те са наясно с това, че една история за Фалун Гонг може да премахне списанията им от китайските будки за вестници (както в случая с Таймс) или да бъдат свалени от ефир (както се случи с Би Би Си).

Въпреки тези препятствия има малък брой журналисти като Йън Джонсън от Уолстрийт Джърнал и Филип Пан от Уошингтън Поуст, които многократно са доказвали, че качественото разследващо представяне на действителността може да е трудно, но не е невъзможно.

Заключение

И така, какво означава всичко това? В условията на преследване на Фалун Гонг тези модели на медийно отразяване съответстват на реален брой човешки жертви. Оцелели в трудов лагер са установили връзка между степента на преследването, на което са били подложени, и отразяването му в чужбина. Някои изведнъж започвали да бъдат третирани по-добре, премествани в килии с по-добри условия в ареста и вече не били измъчвани. Едва след освобождаването им те разбирали, че промяната се е осъществила по време на оповестяването на делото им в чужбина.

Показателен е примерът с търсещите убежище. Бежанците  Фалун Гонг практикуващи търсят политически убежища по цял свят. И все пак няколко държави като Канада, Великобритания и Австралия депортираха практикуващи в Китай, заявявайки, че не са убедени в наличието на сериозен риск за преследването им. Ако имиграционните служители и съдии не са запознати с  преследването на Фалун Гонг от години, те лесно биха могли да приемат, че опасността вече не съществува. В няколко такива случая практикуващите наистина са били репатрирани; при пристигането им в Китай те незабавно са били изпратени в трудов лагер, за да бъдат отново измъчвани.

За китайската комунистическа партия тази кампания е урок по международен PR. За разлика от периода на Културната революция през 60-те и 70-те години, днешната ККП се грижи за международната си репутация. Докато преследват Фалун Гонг в Китай, партийните лидери успешно търсят достъп до международни организации като СТО, получават трофеи от Олимпийски игри и отличия върху червени килими в световните столици. Грижат се за укриването на зверствата и се стремят да оправдаят вътрешната си политика пред чуждата публика. Благодарение на кампанията срещу Фалун Гонг Пекин научи, че чуждестранните медии могат да бъдат манипулирани.

Изводът за широката общественост е, че когато става въпрос за нови религиозни групи, не трябва да вярваме нито на официални държавни източници, нито на големите медии.

---

Лийшай Лемиш пише за Фалун Гонг от 2001 г. и в момента, заедно с Итън Гутман, провежда проучвания, които ще бъдат включени в книга за преследването на групата и нейната съпротива.

Пълната версия на статияте може да видите тук http://www.cesnur.org/2009/slc_lemish.htm