Лъжите на ККП: „Зъл култ“?
„В началото и средата на 90-те години практикуващите Фалун Гонг и основателят на метода г-н Ли Хонгджъ се радват на значителна държавна подкрепа и положително отразяване в държавните медии. Някои репортажи в държавните медии от този период изтъкват ползите за здравето от практикуването на Фалун Гонг и дори посочват привърженици, наградени като здрави граждани. А този случай днес би бил невъобразим – през 1995 г. г-н Ли, по покана на китайското правителство, изнася лекция в китайското посолство в Париж.“
(Прочетете доклада на Freedom House тук)
На 22 юли 1999 г. Фалун Гонг не е „забранен от китайското правителство като зъл култ“, както доста неразумно се изразяват много вестници. До октомври същата година практиката не е окачествявана толкова често така.
Охарактеризирането й като зъл култ не е в резултат от анализ, констатации от разследване или религиозен дебат на учени, изследващи религиите, социолози или психолози. Нито пък е в резултат от консенсус между членовете на китайското правителство
По-скоро е политически ход, продиктуван от конкретно лице. Това лице е Дзян Дзъмин, тогавашният ръководител на китайската комунистическа партия. Според доклад на „Уошингтън Поуст“ от 9 ноември 1999 г. „именно г-н Дзян е наредил Фалун Гонг да бъде обявен за „култ “, а след това поискал да бъде приет закон, забраняващ култовете“.
Етикетът е поставен по времето, когато зараждащият се кръстоносен поход на партията срещу Фалун Гонг прераства в некомпетентен безпорядък на връзките с обществеността. Фалун Гонг не само не се противопоставя на режима, но и насилствените средства, използвани срещу него като изтезания и публични прояви на полицейска жестокост обръщат посоката на общественото мнение в негова полза. Китайската общественост все повече симпатизира на групата в тежко положение дори когато партийната пропаганда многократно се засилва. Междувременно международната критика расте.
Трябва да се направи нещо, така че кампанията на Дзян Дзъмин да не се индентифицира със смущаващ и скъп провал, за който трябва да се дават обяснения. Някои и без това с основание поставят под въпрос легитимността на неговия режим. Дзян отчаяно се нуждае от възможности за ограничаване прилива на подкрепа на мирните практикуващи.
„Групата [Фалун Гонг] не отговаря на много общоприети определения за култ: членовете й се женят извън групата, имат приятели извън нея, нормална работа, не живеят изолирани от обществото, не вярват, че краят на света предстои и не дават значителни парични суми на организацията. Най-важното е, че самоубийството и физическото насилие не се приемат … В основата си Фалун Гонг] е аполитична дисциплина, ориентирана към вътрешната същност на човека и целяща духовно пречистване и подобряване на здравето.”
Ян Джонсън, журналист от „Уолстрий Джърнал“, спечелил наградата „Пулицър“ за репортажите си за Фалун Гонг.
Ходът да обяви Фалун Гонг за „зъл култ“, както и самото преследване, са цели, обслужващи личните интереси на Дзян.
Според „Поуст“ „репресиите са предприети, за да се демонстрира и утвърди силата на китайското партийно ръководство … Източници от комунистическата партия споделят, че постоянната комисия на Политбюро единодушно не одобрява репресиите и президентът Дзян Дзъмин взима еднолично решение Фалун Гонг да бъде унищожен”.
Позовавайки се на партиен служител, статията отбелязва: „Това очевидно е много лично за Дзян“.
Какво се надява да постигне Дзян с етикета „зъл култ“?
Първо, той има за цел да отслаби общественото съчувствие от страна на всички държави към репресирания Фалун Гонг, превръщайки съпричастността в подозрение. Второ, това би изместило светлината на прожекторите от незаконните действия на държавата-партия към жертвата и поставило под въпрос невинността й. Трето, това би послужило за дехуманизиране на Фалун Гонг в очите на хората, проправяйки път за по-драстични нарушения на правата на човека. Наистина, изтезанията и насилието се увеличават значително през следващите години. Четвърто, това би обрисувало отделни привърженици на Фалун Гонг като „жертви“ на някакъв лидер на култ – жертви, които благосклонната държава би могла да „спаси“ и „реабилитира“.
Но определението „зъл култ“ има и бъдещо приложение. То трябва да бъде възприето отвъд границите на Китай, да резонира с мисленето на Запада и да оправдае престъпленията на Дзян срещу човечеството.
Според доклад от 14 февруари 2001 г. в азиатското издание на „Уолстрийт Джърнал“ „в своята пропаганда срещу Фалун Дафа Западът възприе с ентусиазъм езика и аргументите на движението срещу култовете… Китай се закачи за западното антикултово движение, за да оправдае репресиите си”.
„От самото начало въпросът за предполагаемия култов характер на Фалун Гонг бе като хвърлена кукичка, хитро експлоатирана от китайската държава с цел заглушаване апела на Фалун Гонг и снижаване ефективността на инициативите на групата извън Китай за постигане на справедливост.“
Дейвид Оунби, директор на Центъра за източноазиатски изследвания към Университета на Монреал.
Допълнително доказателство на това е самият английски термин „култ“ или „зъл култ“, който е манипулиран превод от китайски. Както отбелязва „Амнести Интернешънъл“, китайският термин xiejiao би могъл да се преведе по-точно като „еретична организация“ или „еретична религия“. Според най-малко един източник, до етикета „култ“ се е стигнало с помощта на западна PR компания. Той е поставен, за да се възпроизведат страховете от култовете на запад,
В заключение трябва да се отбележи, че западните специалисти по религии като Дейвид Оунби, след задълбочено изучаване на Фалун Гонг, констатираха, че този метод няма характеристиките на култ. Той не включва преклонение пред лидера или събиране на такси, не изолира практикуващите от обществото, не се намесва в личния им живот, нито насърчава поведение, което би могло да бъде тълкувано като незаконно или опасно. Вместо това подобни специалисти го определят като ново религиозно движение.
По същия начин широк кръг от международни участници, включително специални докладчици на ООН, видни групи за защита на правата на човека и демократични правителства, многократно са посочвали, че кампанията срещу Фалун Гонг е неоправдано религиозно преследване, а не легитимна държавна политика за освобождаване на обществото от уж негативно влияние.
Ако не друго, тогава може би желанието на китайските комунистически лидери да сложат етикет „зъл култ“ на мирна, отворена и добронамерена група за медитация говори за съвестта на тази партия.
Това заключение е отбелязано своевременно в списание „Тайм“ през юни 2001 г.: „те [Фалун Гонг] не са убийци, докато в своята 51-годишна история управляващата комунистическа партия в Китай е отговорна за смъртта на десетки милиони невинни граждани, включително нейни поддръжници. Може би злият култ е самата партия на Дзян”.
